Весела Фламбурари’s Followers (25)
Весела Фламбурари
Born
in Добрич, Bulgaria
January 17, 1967
Genre
|
|
Мина и магията за предсказание
—
published
2007
—
2 editions
|
|
|
|
Мина и тайната на магиите
—
published
2016
|
|
|
|
Майстори на феи
by
—
published
2017
|
|
|
|
Злато от Загрей
by |
|
|
|
Миличко мое тефтерче!
by
—
published
2009
|
|
|
|
Приказчици
by
—
published
2006
|
|
|
|
Коледни приказчици
by
—
published
2010
|
|
|
|
Майска нощ с Феята-кандилка
—
published
2012
|
|
|
|
Приказки за театър
by
—
published
1999
|
|
|
|
Приказчици, приказчици
by
—
published
2010
|
|
“Имаше една коркова тапа, която не си харесваше бутилката. Не че бутилката се тревожеше много от това... Не! Бутилката смяташе, че и без тапа е достатъчно красива и полезна.
Корковата тапа обаче толкова много се притесни от тези мисли на своята бутилка, че накрая пусна обява във вестника: "Търся подходяща бутилка - стъклена. Точка. За запушване. Точка. Коркова тапа. Точка. " И зачака да ѝ пишат.
- Ей, какво се правиш на тапа? - подвикваше ѝ нейната бутилка. - Я се стегни, че ще ми счупиш гърлото, както си се отпуснала! Направо ме убиваш, да знаеш! Аз и без тапа съм си бутилка, задържам си водата, даже по-свободно дишам. Ама ти без мен закъде си? Я се виж, пак нова бутилка търсиш, ха-ха-ха? Тапа без бутилка не може!
Корковата тапа се свиваше и мълчеше, но сълзите ѝ капеха в бутилката.
- Ей, ей, ще ми развалиш водата! Сълзите са солени - караше се бутилката. - Водата ми ще стане солена. Кой ще я пие тогава? Тапа с тапа!
Тапата се стряскаше дори и на сън:"Тапа с тапа!"
Един ден, когато корковата тапа вече бе загубила надежда някой да отговори на обявата ѝ, се получи съобщение: "Мила коркова тапо! Колко е хубаво, че си коркова! Защото коркът плува над водата. Искам да ми станеш лодка. Ще ти сложа и платно, синичко. Обещавам да те пускам само в легена за пране. Съгласна ли си? Боби от третия етаж."
Беше чуден ден за корковата тапа!
А пък бутилката ѝ се пръсна от яд на малки стъклени парчета.”
― Приказки за театър
Корковата тапа обаче толкова много се притесни от тези мисли на своята бутилка, че накрая пусна обява във вестника: "Търся подходяща бутилка - стъклена. Точка. За запушване. Точка. Коркова тапа. Точка. " И зачака да ѝ пишат.
- Ей, какво се правиш на тапа? - подвикваше ѝ нейната бутилка. - Я се стегни, че ще ми счупиш гърлото, както си се отпуснала! Направо ме убиваш, да знаеш! Аз и без тапа съм си бутилка, задържам си водата, даже по-свободно дишам. Ама ти без мен закъде си? Я се виж, пак нова бутилка търсиш, ха-ха-ха? Тапа без бутилка не може!
Корковата тапа се свиваше и мълчеше, но сълзите ѝ капеха в бутилката.
- Ей, ей, ще ми развалиш водата! Сълзите са солени - караше се бутилката. - Водата ми ще стане солена. Кой ще я пие тогава? Тапа с тапа!
Тапата се стряскаше дори и на сън:"Тапа с тапа!"
Един ден, когато корковата тапа вече бе загубила надежда някой да отговори на обявата ѝ, се получи съобщение: "Мила коркова тапо! Колко е хубаво, че си коркова! Защото коркът плува над водата. Искам да ми станеш лодка. Ще ти сложа и платно, синичко. Обещавам да те пускам само в легена за пране. Съгласна ли си? Боби от третия етаж."
Беше чуден ден за корковата тапа!
А пък бутилката ѝ се пръсна от яд на малки стъклени парчета.”
― Приказки за театър
“Една малка трилистна детелинка рано сутринта кихна силно и гневно:
- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера как да ми порасне четвърто.
Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.
- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?
- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. - Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача! ...
- Е, да, но ... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните ...
- Глупава! Това е четирилистната детелина, - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?
- Не - промълви трилистната детелинка.
- Така си и знаех! - продължи Мотиката. Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?
- Не-е-е ... Аз ... - обърка се детелинката и млъкна. Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време на време в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.”
― Приказчици
- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера как да ми порасне четвърто.
Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.
- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?
- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. - Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача! ...
- Е, да, но ... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните ...
- Глупава! Това е четирилистната детелина, - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?
- Не - промълви трилистната детелинка.
- Така си и знаех! - продължи Мотиката. Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?
- Не-е-е ... Аз ... - обърка се детелинката и млъкна. Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време на време в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.”
― Приказчици
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Весела to Goodreads.