Йемен
Република Йемен ٱلْجُمْهُورِيَّةُ ٱلْيَمَنِيَّةُ | |
Девиз: الله، ٱلْوَطَن، ٱلثَوْرَة، ٱلْوَحْدَة „Бог, Държава, Революция, Единство“ | |
Химн: الجمهورية المتحدة | |
Местоположение на Йемен | |
География и население | |
---|---|
Площ | 555 000 km²[1] (на 49-о място) |
Води | незначителен% |
Климат | горещ пустинен |
Столица | Сана |
Най-голям град | Сана |
Официален език | |
Религия | 99,5% ислям —65% сунити —34,5% шиити 0,5% други религии |
Демоним | йеменец |
Население (2023) | 34 449 825 (на 48-о място) |
Гъстота на нас. | 50,9 души/km² (на 160-о място) |
Градско нас. | 36,6% (на 155-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна полупрезидентска република |
Президент | Рашад ал Алими |
Министър-председател | Меен Абдулмалик Саид |
Организации | ООН |
Законодат. власт | Парламент |
Горна камара | Съвет на Шура |
Долна камара | Камара на представителите |
История | |
Обединение | 22 май 1990 г. |
Конституция | 16 май 1991 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2023) | 69,963 млрд. щ.д.[2] (на 109-о място) |
БВП на човек (ППС) | 2,053 щ.д. (на 180-о място) |
БВП (ном., 2023) | 21,0145 млрд. щ.д. (на 123-то място) |
БВП на човек (ном.) | 617 щ.д. (на 184-то място) |
ИЧР (2021) | 0,455 (нисък) (на 183-то място) |
Джини (2014) | 36,7 (среден) |
Прод. на живота | 66,1 години (на 146-о място) |
Детска смъртност | 58,4/1000 (на 191-во място) |
Грамотност | 70,1% (на 155-о място) |
Валута | Йеменски риал (YER) |
Други данни | |
Часова зона | AST (UTC+3) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | YE |
Интернет домейн | .ye |
Телефонен код | +967 |
ITU префикс | 7OA-7OZ |
Официален сайт | www.yemen.gov.ye |
Йемен в Общомедия |
Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.
История
[редактиране | редактиране на кода]На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Йемен е полупрезидентска република.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Природа
[редактиране | редактиране на кода]Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.
Климат | ||
Показател | Стойност | |
Тип климат | сух тропичен | |
Средни температури | януари | ок. 22 °C |
юли | 32 °C | |
Валежи | 40 – 100 mm |
На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица. Йемен е една от най-бедните арабски държави.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Население | Мъже | Жени |
Брой на населението | 20 975 000 | |
Гъстота | 32,2 д./km² | |
Естествен прираст | 32 | |
Средна продължителност на живота | 52 г. | 53 г. |
Градско население | 36% |
Етнически групи | Процент | |
йеменски араби 96,8% |
Северни йеменски араби | 75,8% |
Южни йеменски араби | 24,2% | |
други араби | 1,2% | |
индо-пакистанци | 0,9% | |
сомалийци | 0,4% | |
други | 0,7% |
Конфесионален състав | ||
мюсюлмани 99,6% |
сунити | 53,6% |
шиити | 46% | |
християни | 0,2% | |
индуисти | 0,2% |
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ World Atlas of Oil and Gas Basins // с. 206.
- ↑ www.imf.org
|
|