Направо към съдържанието

Индия

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Индия
Republic of India / Bhārat Gaṇarājya
      
Девиз: सत्यमेव जयते (санскрит)
„Единствено истината триумфира“
Химн: जन गण मन
Местоположение на Индия
Местоположение на Индия
География и население
Площ3 287 263 km²
(на 7-о място)
Води9,6%
Климатсубекваториален, мусонен, тропичен
СтолицаНю Делхи
Най-голям градДелхи[1]
Официален език
Религия79,8% индуизъм
14,2% ислям
2,3% християнство
1,7% сикхизъм
0,7% будизъм
0,4% джайнизъм
0,88% неопределени/други
Демониминдиец
Население (2023)Повишение 1 428 627 663
(на 1-во място)
Население (2011)1 210 854 977
Гъстота на нас.403 души/km²
(на 19-о място)
Градско нас.29%
(на 161-во място)
Управление
Формафедерална парламентарна конституционна република
ПрезидентДраупади Мурму
Министър-председателНарендра Моди
ОрганизацииООН, СТО, БРИКС, АРСЮА, ШОС, Г-20, ОН
История
Независимостот Великобритания
Доминион15 август 1947 г.
Република от26 януари 1950 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)11,745 трлн. щ.д.[2]
(на 3-то място)
БВП на човек (ППС)8358 щ.д.[2]
(на 128-о място)
БВП (ном., 2022)3,29 трлн. щ.д.[2]
(на 6-о място)
БВП на човек (ном.)2342 щ.д.[2]
(на 144-то място)
ИЧР (2019)Повишение 0,645 (среден)
(на 131-во място)
Джини (2013)33,9[3] (среден)
(на 79-о място)
Прод. на живота64,7 години
(на 139-о място)
Детска смъртност36,6/1000
(на 77-о място)
Грамотност61,0%
(на 147-о място)
ВалутаИндийска рупия (INR)
Други данни
Часова зонаIST (UTC+5:30)
Формат на дататадд-мм-гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOIN
Интернет домейн.in
Телефонен код+91
ITU префиксATA-AWZ; VTA-VWZ; 8TA-8YZ
Официален сайтindia.gov.in
Индия в Общомедия

Индия, официално Република Индия (на хинди: भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; на английски: Republic of India), е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индостан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китай, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km.[4] Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и първа по население.

Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове.[5] В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.[6]

Индия е парламентарна демокрация в рамките на федерална република. Икономиката ѝ е 6-ата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 3-та по паритет на покупателната способност,[7] но все още се отличава с много високи нива на неграмотност[8] и корупция,[9] а голяма част от населението ѝ страда от недохранване[10] и болести.[11] Въпреки проблемите си обаче е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена космическа програма, разполага с ядрено оръжие и третата по големина армия в света.[12]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Индия

Официалното название на страната, Индия, произлиза от древноперсийската дума синдху – историческото название на река Инд. Конституцията на Индия признава официалното използване и на названието Бхарат, което произлиза от санскритското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото име, Хиндустан, се използва за название на страната по времето на Империята на великите моголи, но не се ползва с официален статут.

Храмът Минакши Аман в Мадураи, построен в началото на 17 век

Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на Древна Гърция. Още тогава племето на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. Първите селища обаче са се появили много преди това, около 9000 година пр. Хр., които в крайна сметка образуват цивилизацията по долината на река Инд.[13] Тя просъществува до около 500 г. пр. Хр., когато започва раздробяването ѝ и образуването на редица малки държави, известни като махаджанапади.[14]

Към 3 век пр. Хр. дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола на Маурийската империя, чийто разцвет е при управлението на Ашока Велики.[15] След 3 век сл. Хр. на власт идва династията Гупта, благодарение на която Индия навлиза в своя златен век.[16][17] По същото време в Южна Индия се появяват други империи – тези на Чалукя, Чола и Виджаянагара. Във всички тези империи се развиват философията, математиката, литературата, астрономията, медицината, изкуството и религията.

Между 10-и и 12 век в Индийския субконтинент последователно започват да навлизат мюсюлмански нашественици от Централна Азия, които консолидират властта си в Северна Индия и създават изключително силната Моголска империя. Император Акбар Велики превръща държавата си в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.[18][19]

През 16 век европейци от различни държави – Португалия, Великобритания, Холандия и Франция, създават в Индия свои търговски компании и мрежи, които започват да снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече чай и подправки. До средата на 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи монопол върху търговията в Индия.[20] През 1857 година избухва въстание срещу Източноиндийската компания. То не успява да премахне британския контрол върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията. В резултат на това Индия е превърната в директно владение на Британската корона. До началото на 20 век се оформят няколко движения за независимост, като най-силно след 1900 година се оформя т. нар. Индийски национален конгрес.[21] Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия срещу чуждото управление.[6]

Махатма Ганди

На 15 август 1947 г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държавата Пакистан.[22] На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝ конституция.[23]

Оттогава насам Индия води войни срещу религиозни екстремисти на своя територия, воюва с Пакистан (войни през 1947, 1965, 1971 и 1999 г.) и Китай (1962 г.), опитва се да установи контрол върху спорната територия Джаму и Кашмир и претърпява редица терористични атаки, организирани от различни групировки. През 1971 г. Индия изпраща войски, които да помогнат на Източен Пакистан (днешен Бангладеш) да обяви своята независимост от Пакистан.

Три години по-късно (1974 г.) индийската армия провежда първия за страната ядрен опит,[24] което превръща Индия в значителен играч на международната политическа сцена. След 1991 г. са предприети и икономически реформи, които превръщат страната в една от най-бързоразвиващите се в света.[25]

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Индия
Поглед към Кангчендзьонга (8598 m), третият най-висок връх в света, от Западен Бенгал

Индия е разположена на големия азиатски полуостров Индостан, наричан още Индийски субконтинент. Полуостровът е дълбоко вдаден в Индийския океан, между Арабско море и Бенгалския залив. Покрай тях се простират тесни равнини.

Релефът на Индия е изключително разнообразен – високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на Земята – Хималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2300 km. Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индустанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия – връх Кангчендзьонга (8598 m). В най-северния край на страната се издига част от хребетите на високата низина Каракорум.

Топографска карта на Индия

На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени Индо-Гангска равнина. Голяма част от тях заемат долините на реките Ганг и Брахмапутра. Заливните им тераси и общата им делта (най-голямата в света – около 80 000 km2) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите. Сред тях е и най-голямата индийска река – Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия.

Широката и бавно течаща река Ганг, дълга 2500 km, оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и Бангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни.

Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня Тар на северозапад, пресечена от границата на Индия и Пакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индустан е зает от платото Декан (около 600 m ср. н.в.) От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини Източни и Западни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега.

С изключение на планините и пустинните райони, в Индия доминира субекваториалният, мусонен климат. В Североизточна Индия, в платото Шилонг (1300 m н.в.), се намира селището Черапунджи – най-дъждовното място на Земята – средните годишни валежи тук достигат 12 000 mm.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Индия

Индия е федерална република. Глава на държавата е президентът, избиран за 5 години. На него принадлежи и изпълнителната власт. Висш законодателен орган е двукамарният парламент: Долната камара – Лок Сабха (Народната палата) се избира от населението за 5 години; Горната камара – Раджа Сабха (Съвет на щатите) се избира от представителите на щатите за 6 години; 12 депутати се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стои губернатор, назначен от президента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство.

Дипломатическа мисия на Индия в България

[редактиране | редактиране на кода]
  • От 2009 до 2014 г. посланик е Дивябх Манчанда
  • От 2014 до 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. Раджеш Сачдева[26]
  • От 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. г-ца Пуджа Капур.[27]

Въоръжени сили

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Въоръжени сили на Индия

Индия поддържа третата по големина войска в света (с численост над 1,3 милиона души), чийто основни клонове за сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот. През Студената война страната поддържа добри отношения със СССР, а след това и с Русия, което ѝ позволява както да се оборудва с военна техника, така и да развие силен военно-промишлен комплекс. Днес Индия е производител на високотехнологично военно оборудване – изтребители, танкове, балистични и други видове ракети, бронирани бойни машини и други. Военнопромишленият ѝ комплекс поддържа програми за разработка и производство на ядрено, биологическо и химическо оръжие.

Официални национални символи на Република Индия
Национално животно
Национална птица
Национално дърво
Национално цвете
Животно от национално наследство
Национален морски бозайник
Национално влечуго
Бозайник от национално наследство
Национален плод
Национален храм
Национална река
Национална планина

Административно деление на Индия

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Индия

Индия има 29 щата и 7 съюзни територии. Всеки щат има собствено правителство и губернатор. Съюзните територии се администрират от президента чрез посочен от него представител.

Щати и съюзни територии на Индия

Щати:

  1. Андра Прадеш
  2. Аруначал Прадеш
  3. Асам
  4. Бихар
  5. Чхатисгарх
  6. Гоа
  7. Гуджарат
  8. Харяна
  9. Химачал Прадеш
  10. Джаму и Кашмир
  11. Джаркханд
  12. Карнатака
  13. Керала
  14. Мадхя Прадеш
  1. Махаращра
  2. Манипур
  3. Мегхалая
  4. Мизорам
  5. Нагаланд
  6. Ориса
  7. Пенджаб
  8. Раджастан
  9. Сиким
  10. Тамил Наду
  11. Телангана
  12. Трипура
  13. Утаракханд
  14. Утар Прадеш
  15. Западна Бенгалия

Съюзни територии:

  1. Андамански и Никобарски острови
  2. Чандигарх
  3. Дадра и Нагар Хавели
  4. Даман и Диу
  5. Лакшадвип
  6. Делхи
  7. Пондичери

Население

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Население на Индия

По оценки на Организацията на обединените нации към 2023 година населението на Индия е около 1,429 милиарда души, което я прави страната с най-голямо население в света.[28] Гъстотата на населението е 407 д/km2. Ръстът на населението намалява леко в последните няколко десетилетия възлиза на 1,4% годишно, което съответства на 15 милиона души на година. Според проучвания и прогнози на ООН през 2045 г. Индия ще е най-многолюдната страна на Земята. Ръстът на населението се дължи не само на високата раждаемост, но и на спадащата смъртност.

Според оценки на експерти от Световната банка между 1995 г. и 2010 г. напредъкът на Индия, постигнат в справянето с екологичните проблеми и подобряване на качеството на околната среда, е сред най-бързите в света. Несъмнено това подобрява условията на живот на населението, но въпреки това Индия продължава да е изправена пред много проблеми в общественото здраве. Според Световната здравна организация 900 000 индийци умират всяка година от пиене на замърсена питейна вода или вследствие дишане на замърсен въздух, а 600 милиона индийци (над половината от населението) нямат в домовете си тоалетни и се изхождат „под открито небе“[29]. Броят на лекарите е много малък – на 2000 жители се пада един лекар.

Средната възраст на индийското население е 26 г. Индия е една от малкото страни, където броят на мъжкото население е чувствително по-висок: на 1000 мъже се падат 933 жени.

Силната миграция на селското население към градовете и природните стихии урбанизират все повече и повече индийското общество. През 2006 г. в страната има повече от 34 града с повече от милион жители. Само гъстонаселеният Мумбай има повече от 20 милиона жители.

Около 25 милиона индийци или хора от индийски произход живеят извън Индия. Докато в САЩ, Канада и Великобритания индийците са заети във високотехнологични сектори, то в страните от Персийския залив те са предимно използвани като нископлатена и слабоквалифицирана работна ръка. Големи индийски „колонии“ има и в Сингапур, ЮАР, Малайзия и други бивши британски колонии.

Езици

[редактиране | редактиране на кода]
Езикови семейства в Индия

Индия е дом на две основни езикови семейства: индоарийски (говорят се от около 74% от населението) и дравидски (говорят се от 24% от населението). Другите езици, които се говорят в Индия, произлизат от австроазиатското и тибето-бирмански езикови семейства. Индия няма национален език. Хинди, говорен от най-голям брой жители,[30] е официалният език на правителството.[31] Английският се използва широко в бизнеса и администрацията и има статут на „помощен официален език“; английският е важен в образованието, особено при средното и висше образование. Всеки щат и съюзна територия имат един или повече официални езици, а конституцията признава официално 21 „езика по списък“, на които говори значителна част от населението или които имат класически статут. В Индия се наброяват 1652 диалекта.

Повечето езици имат различни графични системи. Докато за хинди, марати, непалски, конкани и санскрит се използва обща писменост (деванагари), то телугу, тамилски, каннада, малаялам, гуджаратски, одия, панджаби и сантали имат всеки своя писменост. Бенгалска графика се използва за бенгалски, асамски и анипури (мейтей). Урду се пише с арабски шрифт, кашмирският и синдхи се пишат с арабски шрифт или с деванагари.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономика на Индия
БВП на глава от населението на Индия (в жълто), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)

Индийската икономика е изключително разнообразна, включваща традиционно селско стопанство, съчетани с модерно земеделие, ръчни изделия, широка гама модерни промишлени дейности и обширен сектор на услугите, който спомага най-много за бързото икономическо развитие на Индия. Между 50-те и 80-те години на 20 век икономическата дейност се развива по социалистически образец, поради което е била по-стабилна, но за сметка на това корупцията е била широко разпространена и растежът на БВП е бил много нисък.[32][33][34][35] Индия има отворена, динамична пазарна икономика. БВП (ППС) за края на 2008 г. се изчислява на 3,319 трлн. щ.д. – на 4-то място в света след САЩ, Китай и Япония.

Работната ръка възлиза на над половин милиард души, но едва 1 на всеки 5 кандидати за работа има професионално образование.[36] Въпреки икономическия подем, огромна част от населението продължава да живее в пълна мизерия, а неграмотността намалява с много малки темпове. Най-голямата концентрация на хора под прага на бедността е именно в Индия.[37] Страната не е била засягана от масов глад, но въпреки това около половината от индийските деца имат тегло под нормалното,[38] а 46% от индийчетата страдат от недохранване.[39] Според проучване на Голдман Сакс до 2020 г. националният БВП ще нарасне 4 пъти, а до 2050 г. ще задмине този на САЩ, но Индия ще продължава да се води страна с ниски доходи на населението.[35]

Мумбай е финансовата столица на Индия. Тук се намира най-старата стокова борса в Азия.
Чаена градина в Сиким. Индия е вторият най-голям производител на чай в света.

Селското стопанство е в основата на индийската икономика. В него е заето около 61% от трудоспособното население. В страната има милиони дребни стопанства, както и десетки хиляди огромни плантации, в които се отглеждат култури за износ. Индия е един от водещите производители на чай, захарна тръстика, царевица, бобови култури, пшеница, фъстъци, тютюн (на 3-то място в света). Страната разполага с едни от най-големите оризища в света и от края на 70-те години задоволява нуждите си от ориз. Индия е световен лидер в производството на подправки – джинджифил, индийско орехче и др.

Животновъдството е също силно развито. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуистката религия, от нея се използва само млякото.

В сектора на енергетиката най-голям дял се пада на енергията, произведена от ТЕЦ, следвана от ВЕЦ и АЕЦ. Производството възлиза на 556,8 млрд. kWh (2003 г.) Страната изнася годишно 187 млн. kWh (2003 г.)

В Индия се развиват химическата, текстилната, циментовата, металургичната, машиностроителната индустрия. Напредък бележи и автомобилостроенето (вижТАТА).

Индия притежава 334 летища (към 2005 г.) Общата дължина на газопроводите възлиза на 6171 km, а шосетата са около 3 851 440 km.

Технологии

[редактиране | редактиране на кода]

От 1974 г. Индия разполага с атомно оръжие.

Индия изстрелва първия си спътник през 1980 г. През януари 2007 г. тя изстреля и върна от космоса капсула, което я прави четвъртата космическа сила с подобно постижение (след СССР, САЩ и Китай).

През 2008 г. Индийска космическа агенция изстрелва сондата Чандраян-1, която успешно достига и изследва Луната в продължение на около една година. На 14 ноември 2008 г. от нея се отделя малка ударна сонда, която се разбива в района на южния полюс. С това Индия се превръща в 4-тата страна, достигнала Луната (след СССР, САЩ и ЕС).

На 5 ноември 2013 г. Индия изстрелва космическата сонда „Мангалян“ към планетата Марс. На 24 септември 2014 година сондата успешно влиза в орбита около червената планета с което превръща страната в едва четвъртата страна изпращала мисия до Марс (след САЩ, СССР и ЕС), а също и в единствената, която успява от първия опит с подобна мисия.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Индийска култура

Индийската културна история се обхваща повече от 4500 години.[40] По време на Ведическия период (около 1700 – 500 пр.н.е.) основите на индуската философия, митология и литература са създадени множество вярвания и практики, които съществуват и днес като дхарма, карма, йога и мокша[41]. Индия е известна със своето религиозно разнообразие с индуизма, сикхизма, исляма, християнството, будизма (който, макар рядко срещан в Индия, произлиза от нея), джайнизма, които са основни световни религии[42], като индуизмът е най-разпространен.

Обичаи

[редактиране | редактиране на кода]

В Индия кравата е свещено животно. В индийската култура, когато влизате в нечий дом, трябва да се събуете. Когато поздравявате някой по-възрастен, събирате дланите си една до друга, после коленичите и докосвате краката му с пръсти – така демонстрирате, че сте вървели по-малко километри от него. Когато седнете на масата с индийци, трябва да си сипете само това, което ще изядете, и да не обиждате домакина, оставяйки нещо в чинията. Повечето индийци практикуват йога и вярват в прераждането.

Религия

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Религия в Индия

Според преброяване от 2001 г. 80,5% от населението изповядва индуизъм. Втората най-разпространена религия е ислямът, основна за 13,4% от населението, следват християнството (2,3%), сикхизмът (1,9%), будизмът (0,8%) и други религии (1,1%).[43] Въпреки че съставя сравнително малък процент от общото население, мюсюлманската общност на Индия е третата по брой в света.

Музика и филми

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The World's Cities in 2018, стр. 6
  2. ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 30 май 2019.
  3. ↑ GINI index (World Bank estimate) // Световна банка. Посетен на 30 май 2019.
  4. ↑ ((en)) Kumar, V. Sanil и др. Coastal processes along the Indian coastline (pdf) // Current Science 91 (4). 2006. с. 530 – 536.
  5. ↑ ((en)) Oldenburg, Phillip. 2007. „India: History“. Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007. Посетен на 1 ноември 2009.
  6. ↑ а б ((en)) John Farndon. Concise Encyclopedia. Dorling Kindersley Limited, 1997. ISBN 0-7513-5911-4. с. 455.
  7. ↑ ((en)) World Economic Outlook Database // МВФ, октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2010-07-28. Посетен на 27 април 2010.
  8. ↑ ((en)) India has the largest number of illiterates in the world // 21 ноември 2007. Посетен на 27 ноември 2009.
  9. ↑ ((en)) Corruption in India Архив на оригинала от 2013-03-02 в Wayback Machine.. IndianChild.com. септември 26, 2007.
  10. ↑ ((en)) World Bank Report // Source: The World Bank (2009). Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 13 март 2009. World Bank Report on Malnutrition in India
  11. ↑ ((en)) Healthcare in India // Boston Analytics. Архивиран от оригинала на 2011-07-28. Посетен на 2010-06-04.
  12. ↑ ((en)) Indian Armed Forces, CSIS (стр. 24) // 25 юли 2006. Архивиран от оригинала на 2006-07-12. Посетен на 2010-06-04.
  13. ↑ ((en)) Introduction to the Ancient Indus Valley // Harappa, 1996. Посетен на 18 юни 2007.
  14. ↑ ((en)) Krishna Reddy. Indian History. New Delhi, Tata McGraw Hill, 2003. ISBN 0070483698. с. A107.
  15. ↑ ((en)) Йона Лендеринг. Maurya dynasty // Архивиран от оригинала на 2012-02-26. Посетен на 17 юни 2007.
  16. ↑ ((en)) Gupta period has been described as the Golden Age of Indian history // Индийски национален информационен център. Посетен на 3 октомври 2007.
  17. ↑ ((en)) Heitzman, James. (2007). „Gupta Dynasty Архив на оригинала от 2009-10-29 в Wayback Machine.“, Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007. 31 октомври 2009.
  18. ↑ ((en)) The Mughal Legacy
  19. ↑ ((en)) The Mughal World: Life in India's Last Golden Age // Архивиран от оригинала на 2012-01-19. Посетен на 2010-06-05.
  20. ↑ ((en)) History: Indian Freedom Struggle (1857 – 1947) // Индийски национален информационен център. Архивиран от оригинала на 2009-12-27. Посетен на 3 октомври 2007. And by 1856, the British conquest and its authority were firmly established.
  21. ↑ ((en)) A History of Modern India, 1480 – 1950. Anthem Press, 2004. ISBN 1-84331-152-6. с. 345.
  22. ↑ ((en)) John Farndon. Concise Encyclopedia. Dorling Kindersley Limited, 1997. ISBN 0-7513-5911-4. с. 322.
  23. ↑ ((en)) CIA Factbook: India // CIA Factbook. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 10 март 2007.
  24. ↑ ((en)) India Profile // Nuclear Threat Initiative (NTI), 2003. Архивиран от оригинала на 2003-07-28. Посетен на 20 юни 2007.
  25. ↑ ((en)) Montek Singh Ahluwalia. Economic Reforms in India since 1991: Has Gradualism Worked? (MS Word) // Journal of Economic Perspectives, 2002. Архивиран от оригинала на 2010-03-04. Посетен на 13 юни 2007.
  26. ↑ Посланик на Индия // Посолство на Индия в София, България. Архивиран от оригинала на 2013-05-06. Посетен на 28.11.2014.
  27. ↑ Посланик Капур на сайта на посолството
  28. ↑ 2024 Revision of World Population Prospects // population.un.org. United Nations. Department of Economic and Social Affairs Population Division, 2024. Посетен на 2024-08-09. (на английски)
  29. ↑ www.searo.who.int
  30. ↑ Languages by number of speakers according to 1991 census // Central Institute of Indian Languages. Архивиран от оригинала на 2008-04-29. Посетен на 2007-09-02.
  31. ↑ Mallikarjun, B. (Nov., 2004), Fifty Years of Language Planning for Modern Hindi-The Official Language of India // Архивиран от оригинала на 2018-01-10. Посетен на 2019-11-28., Language in India Архив на оригинала от 2018-10-19 в Wayback Machine., Volume 4, Number 11. ISSN 1930 – 2940.
  32. ↑ ((en)) Eugene M. Makar. An American's Guide to Doing Business in India. 2007.
  33. ↑ Economic survey of India 2007: Policy Brief // Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Архивиран от оригинала на 14 януари 2009.
  34. ↑ ((en)) The India Report // Astaire Research. Архивиран от оригинала на 2009-01-14. Посетен на 2010-10-17.
  35. ↑ а б ((en)) India’s Rising Growth Potential // Goldman Sachs, 2007. Архивиран от оригинала на 2011-07-24. Посетен на 2009-02-25.
  36. ↑ ((en)) A special report on India: An elephant, not a tiger // The Economist, 11 декември 2008.
  37. ↑ ((en)) Inclusive Growth and Service delivery: Building on India’s Success // Световната банка. 29 май 2006. Посетен на 7 май 2009.
  38. ↑ ((en)) India: Undernourished Children: A Call for Reform and Action // World Bank. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 2010-06-04.
  39. ↑ ((en)) Page, Jeremy. Indian children suffer more malnutrition than in Ethiopia // The Times, 22 февруари 2007. Архивиран от оригинала на 2010-05-25. Посетен на 8 май 2009.
  40. ↑ Kuiper 2010, с. 15.
  41. ↑ Kuiper 2010, с. 86.
  42. ↑ Heehs 2002, с. 2 – 5.
  43. ↑ ((en)) Census of India 2001, Data on Religion // Census of India. Посетен на 22 ноември 2007.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Водещи държави
Добавени държави
Свързани статии
Консултативни членове на Антарктическия договор
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Индия&oldid=12378457“.