Направо към съдържанието

Световна търговска организация

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Световна търговска организация
World Trade Organization
Карта Местоположение
Информация
Основана1 януари 1995 г.
СедалищеЖенева, Швейцария
Сайтwto.org
Световна търговска организация в Общомедия

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

В организацията членуват 162 държави,[2] които реализират над 97% от международната търговия в света,[3] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Членове на СТО (основателите са в тъмнозелено)

История

[редактиране | редактиране на кода]

Създаване

[редактиране | редактиране на кода]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през XIX век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на XIX век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

СССР, следвоенна световна сила, не е поканен за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява, че голямото влияние на САЩ в тези организации и началото на Студената война (противопоставянето между идеологическите търговски блокове) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

ОСМТ (ГАТТ)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Общо споразумение за митата и търговията

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в ГАТТ
Година Място на провеждане Тема на преговорите Участвали държави
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.

След 1995 г.

[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Кръгът преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, среща много затруднения, породени от противоречията между големите страни износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[5]

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики

[редактиране | редактиране на кода]

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук.

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

През 2018 г. ИТ проектът DOMOS за замяна на малко компютърно приложение за управление на файлове, който продължи повече от десет години без резултат, струва повече от 1 милион франка и предизвика възлагането на служители на външни изпълнители поради липса на бюджет. критикуван за лошо управление и липса на прозрачност, което може да доведе до корупция.[6]

Членство

[редактиране | редактиране на кода]
Страни членки

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз.[7]

# Страна Дата на
присъединяване
1 Австралия 1 януари 1995
2 Австрия 1 януари 1995
3 Антигуа и Барбуда 1 януари 1995
4 Аржентина 1 януари 1995
5 Бангладеш 1 януари 1995
6 Барбадос 1 януари 1995
7 Бахрейн 1 януари 1995
8 Белиз 1 януари 1995
9 Белгия 1 януари 1995
10 Бразилия 1 януари 1995
11 Бруней 1 януари 1995
12 Великобритания 1 януари 1995
13 Унгария 1 януари 1995
14 Венецуела 1 януари 1995
15 Габон 1 януари 1995
16 Гаяна 1 януари 1995
17 Гана 1 януари 1995
18 Германия 1 януари 1995
19 Хондурас 1 януари 1995
20 Хонконг 1 януари 1995
21 Гърция 1 януари 1995
22 Дания 1 януари 1995
23 Доминика 1 януари 1995
24 ЕС 1 януари 1995
25 Замбия 1 януари 1995
26 Индия 1 януари 1995
27 Индонезия 1 януари 1995
28 Ирландия 1 януари 1995
29 Исландия 1 януари 1995
30 Испания 1 януари 1995
31 Италия 1 януари 1995
32 Канада 1 януари 1995
33 Кения 1 януари 1995
34 Коста Рика 1 януари 1995
35 Кот д'Ивоар 1 януари 1995
36 Кувейт 1 януари 1995
37 Люксембург 1 януари 1995
38 Мавриций 1 януари 1995
39 Макао 1 януари 1995
40 Малайзия 1 януари 1995
41 Малта 1 януари 1995
42 Мароко 1 януари 1995
43 Мексико 1 януари 1995
44 Мианмар 1 януари 1995
45 Намибия 1 януари 1995
46 Нигерия 1 януари 1995
47 Нидерландия[8] 1 януари 1995
48 Нова Зеландия 1 януари 1995
49 Норвегия 1 януари 1995
50 Пакистан 1 януари 1995
51 Парагвай 1 януари 1995
52 Перу 1 януари 1995
53 Португалия 1 януари 1995
54 Румъния 1 януари 1995
55 Свазиленд 1 януари 1995
56 Сенегал 1 януари 1995
57 Сейнт Винсент и Гренадини 1 януари 1995
58 Сейнт Лусия 1 януари 1995
59 Сингапур 1 януари 1995
60 Словакия 1 януари 1995
61 Суринам 1 януари 1995
62 САЩ 1 януари 1995
63 Тайланд 1 януари 1995
64 Танзания 1 януари 1995
65 Уганда 1 януари 1995
66 Уругвай 1 януари 1995
67 Филипини 1 януари 1995
68 Финландия 1 януари 1995
69 Франция 1 януари 1995
70 Чехия 1 януари 1995
71 Чили 1 януари 1995
72 Швеция 1 януари 1995
73 Шри Ланка 1 януари 1995
74 Република Южна Африка 1 януари 1995
75 Южна Корея 1 януари 1995
76 Япония 1 януари 1995
77 Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78 Зимбабве 05.03.1995
79 Доминиканска република 09.03.1995
80 Ямайка 09.03.1995
81 Турция 26.03.1995
82 Тунис 29.03.1995
83 Куба 20.04.1995
84 Израел 21.04.1995
85 Колумбия 30.04.1995
86 Салвадор 07.05.1995
87 Ботсвана 31.05.1995
88 Гвинея-Бисау 31.05.1995
89 Джибути 31.05.1995
90 Лесото 31.05.1995
91 Мавритания 31.05.1995
92 Малави 31.05.1995
93 Мали 31.05.1995
94 Малдиви 31.05.1995
95 Того 31.05.1995
96 Централноафриканска република 31.05.1995
97 Буркина Фасо 03.06.1995
98 Египет 30.06.1995
99 Полша 01.07.1995
100 Швейцария 01.07.1995
101 Гватемала 21.07.1995
102 Бурунди 23.07.1995
103 Сиера Леоне 23.07.1995
104 Кипър 30.07.1995
105 Словения 30.07.1995
106 Монако 26.08.1995
107 Лихтенщайн 01.09.1995
108 Никарагуа 03.09.1995
109 Боливия 12.09.1995
110 Гвинея 25.10.1995
111 Мадагаскар 17.11.1995
112 Камерун 13.12.1995
113 Катар 13 януари 1996
114 Фиджи 14 януари 1996
115 Еквадор 21 януари 1996
116 Хаити 30 януари 1996
117 Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118 Бенин 22.02.1996
119 Гренада 22.02.1996
120 Обединени арабски емирства 10.04.1996
121 Руанда 22.05.1996
122 Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123 Соломонови острови 26.07.1996
124 Чад 19.10.1996
125 Гамбия 23.10.1996
126 Ангола 23.11.1996
127 България 01.12.1996
128 Нигер 13.12.1996
129 Демократична република Конго 1 януари 1997
130 Монголия 29 януари 1997
131 Република Конго 27.03.1997
132 Панама 06.09.1997
133 Киргизстан 20.12.1998
134 Латвия 10.02.1999
135 Естония 13.11.1999
136 Йордания 11.04.2000
137 Грузия 14.06.2000
138 Албания 08.09.2000
139 Оман 09.11.2000
140 Хърватия 30.11.2000
141 Литва 31.05.2001
142 Молдова 26.07.2001
143 Китай 11.12.2001
144 Тайван 1 януари 2002
145 Армения 05.02.2003
146 Северна Македония 04.04.2003
147 Непал 23.04.2004
148 Камбоджа 13.10.2004
149 Саудитска Арабия 11.12.2005
150 Виетнам 11 януари 2007
151 Тонга 27.07.2007
152 Украйна 16.05.2008
153 Кабо Верде 23.07.2008
154 Черна гора 29.04.2012
155 Самоа 10.05.2012
156 Русия 22.08.2012
157 Вануату 24.08.2012
158 Лаос 02.02.2013
159 Йемен 26.07 2014
160 Таджикистан 02.03.2013
161 Сейшели 26.04 2015
162 Казахстан 27.07.2015
Страни наблюдателки

Наблюдатели към СТО са:[7]

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-а членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-а членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга[9] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[10][11][12]

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[13][14]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[15] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващия ден са приети Черна гора и Самоа.[16]

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-а членка.[17]

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-ата страна членка.[18]

Споразумения

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Understanding the WTO – what is the World Trade Organization?, официален сайт на СТО
  2. ↑ ((en)) Members and Observers, официален сайт на СТО
  3. ↑ ((en)) The WTO in Brief 2 официален сайт на СТО
  4. ↑ www.wto.org
  5. ↑ ((en)) The Doha Round Архив на оригинала от 2009-04-04 в Wayback Machine., Европейска комисия
  6. ↑ docs.wto.org
  7. ↑ а б ((en)) Сайт на СТО
  8. ↑ Включително Нидерландски Антили
  9. ↑ ((en)) WTO | Tonga – Member information, официален сайт на СТО
  10. ↑ ((ru)) Справка: Всемирная торговая организация
  11. ↑ ((ru)) ВТО пополнит одна из беднейших стран Африки[неработеща препратка], Дойче Веле
  12. ↑ ((ru)) Одна из беднейших стран мира Кабо-Верде вступила в ВТО
  13. ↑ ((ru)) Вануату опередила Россию, вступив в ВТО Архив на оригинала от 2022-03-31 в Wayback Machine.
  14. ↑ ((ru)) Дорога России в ВТО открыта, Коммерсантъ
  15. ↑ ((ru)) Россия и Грузия подписали соглашение о ВТО, Лента.ру
  16. ↑ ((ru)) ВТО одобрила присоединение Черногории и Самоа Архив на оригинала от 2012-01-14 в Wayback Machine.
  17. ↑ ((ru)) Россия стала 156-м полноправным членом ВТО
  18. ↑ ((en)) Официален сайт на СТО

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Световна_търговска_организация&oldid=12317467“.