Обединени арабски емирства
| Обединени арабски емирства الإمارات العربية المتحدة | |
| Девиз: الله الوطن الرئيس „Бог, нация, президент“ | |
| Химн: عيشي بلادي | |
Местоположение на ОАЕ | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 83 600 km² (на 114-то място) |
| Води | незначителен% |
| Климат | сух |
| Столица | Абу Даби |
| Най-голям град | Дубай |
| Официален език | |
| Религия | 76% ислям 13% християнство 7% индуизъм 2% будизъм 2% други религии |
| Демоним | емират |
| Население (2020) | 9 282 410 (на 92-ро място) |
| Гъстота на нас. | 118 души/km² (на 110-о място) |
| Градско нас. | 87% (на 27-о място) |
| Управление | |
| Форма | федерална ислямска изборна полуконституционна монархия |
| Президент | Мохамед ибн Заид ал-Нахаян |
| Министър-председател | Мохамед бин Рашид ал-Мактум |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Върховен федерален съвет |
| История | |
| Рас ал-Хайма | 1708 г. |
| Шарджа | 1727 г. |
| Абу Даби | 1761 г. |
| Ум ал-Куейн | 1768 г. |
| Аджман | 1816 г. |
| Дубай | 1833 г. |
| Фуджейра | 1879 г. |
| Независимост от Великобритания | 2 декември 1971 г. |
| Членство в ООН | 9 декември 1971 г. |
| Присъединяване на Рас ал-Хайма към ОАЕ | 10 февруари 1972 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2023) | (на 34-то място) |
| БВП на човек (ППС) | (на 6-о място) |
| БВП (ном., 2023) | (на 32-ро място) |
| БВП на човек (ном.) | (на 20-то място) |
| ИЧР (2021) | 0,911[2] (много висок) (на 26-о място) |
| Джини (2018) | 26,0 (нисък) |
| Прод. на живота | 79 години (2020)[3] (на 45-о място) |
| Детска смъртност | 5,3/1000 (2020)[3] (на 181-во място) |
| Грамотност | 93,8% (2015)[3]% (на 94-то място) |
| Валута | ОАЕ дирхам (AED) |
| Други данни | |
| Часова зона | GST (UTC+4) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | AE |
| Интернет домейн | .ae, امارات. |
| Телефонен код | +971 |
| ITU префикс | A6A-A6Z |
| Официален сайт | u.ae |
| Обединени арабски емирства в Общомедия | |
Обединените арабски емирства (на арабски: دولة الإمارات العربية المتحدة, [ал-Имара̀т ал-Арабѝя ал-Мута̀хида]) (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.
Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава.
География
[редактиране | редактиране на кода]Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на Арабския полуостров, покрай бреговете на Персийския и Оманския заливи. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна база в транспорта на нефт.[4] На изток ОАЕ граничат с Оман (дължина на границата 410 km), на юг и югозапад със Саудитска Арабия (730 km) и на северозапад с Катар (37 km).[5]
Площта на ОАЕ е около 77 700 km² (по други данни 82 900 km²). Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.[6] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.[7]
Бреговата линия на ОАЕ с Персийския залив е с дължина над 650 km, а с Оманския залив – 190 km. Бреговете са предимно ниски, изрязани с плитки заливи, съпроводени с множество малки острови, а на значително протежение се простират коралови рифове. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. В страната преобладават пясъчните и солончаковите пустинни равнини, като на запад се простират каменистите пустини (хамади), а на юг крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса – Ал-Джива на юг и Ал-Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част се намира планината Хаджар, съставна част на Оманските планини, където се издига най-високата точка на страната – 1127 m. Те са изградени от варовици, серпентинити и шисти.[8]
Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните температури са 30 – 35 °C, а максимални по крайбрежието надхвърлят 48 °C .[9] Средните температури през януари и февруари са около 20 °C, а минималните между 10 °C и 14 °C.[10] В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита.[11] Не са рядкост и силните пясъчни бури. В оазисите се отглеждат лозя, финикова палма, лимони, манго, банани, тютюн и др., а от естествената растителност са характерни акацията и тамариксът. В планинските райони растителността е от саванен тип. Животинският свят е представен главно от пустинни животни – пустинен заек, газела, някои видове гущери и змии. Във водите на Персийския залив се добиват перли.[8]
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост в началото на 70-те години. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.
Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.
- Седемте емирства и техните сегашни владетели
Абу Даби – шейх Мохамед ибн Заед ал-Нахаян, от 2004 г.
Аджман – шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, от 2006 г.
Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
Рас ал-Хайма – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти.[3] Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%), а останалите са араби (11,6%), египтяни 10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%.[3]
Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.
През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно.[3]
По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.
Българска общност и отношения с България
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че „ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“[12]
Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.[12]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.
В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток.
Работници имигранти съставляват 85% от работната сила.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑ а б в г д е ж MIDDLE EAST :: UNITED ARAB EMIRATES // Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Архивиран от оригинала на 2019-01-04. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑ UAE Oil and Gas // Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Архивиран от оригинала на 2008-07-05. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ Saudi-UAE Disputes // Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ About Abu Dhabi // Aldar.com. Архивиран от оригинала на 2009-12-21. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates // Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Объединённые Арабские Эмираты, раздел (Природа) т. 18, стр. 257
- ↑ » UAE Climate // Manmm.net. Архивиран от оригинала на 2016-01-12. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ Abu Dhabi Weather // Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ In Pictures | Flooding in the UAE // BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑ а б България открива посолство в Абу Даби // Дневник, 30 октомври 2015. Посетен на 10 март 2016.
| |||||||||||||||||
|