Одеса

Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.

---

Одеса Одеса
— град —
Одеса 46.47747, 30.73262 Одеса Одеса
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Площ	236,9 km²
Надм. височина	40 m
Население	1 010 537 души (1 януари 2022 г.)
Кмет	Генадий Труханов
Основаване	XV век
Първо споменаване	1415 г.
Пощенски код	65000–65480
Телефонен код	048
МПС код	BH, НН / 16
Официален сайт	omr.gov.ua
Одеса в Общомедия

Одески национален академичен театър за опера и балет

Одеса (на украински: Одеса) е град в Украйна на Черно море.

Той е административен и културен център на Одеска област, с голямо пристанище. Населението на града е 1 010 537 души (2022), а в рамките на одеската агломерация живеят 1 378 490 души към 2022 г. След Втората световна война, през 1945 г., е обявен е за градгерой от правителството на СССР.

История

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792 г.) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град. По това време на престола на Руската империя е Екатерина II.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803 – 1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина II срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадена българската имигрантска организация Одеско настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

През XVIII и XIX век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по брой на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886 – 1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман „Под игото“, издаден през 1894 г.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921 – 1922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.

На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску. Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те години градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те години голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.

География

Климат

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е −2 °C, а средната юлска – 22 °C. Валежите са само 350 мм годишно.

Население

Одеса е 5-ият по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достигайки до 3-то място през 1910 г.

Брой на населението:

• 1750 г. – 2000 души
• 1795 г. – 2250 души
• 1802 г. – 9000 души
• 1814 г. – 20 000 души
• 1832 г. – 60 000 души
• 1850 г. – 100 000 души
• 1900 г. – 400 000 души
• 1910 г. – 500 000 души
• 1974 г. – 1 000 000 души
• 2001 г. – 1 010 300 души
• 2006 г. – 993 000 души
• 2007 г. – 1 000 270

Етнически състав

Според преброяването на населението през 2001 г. по-голяма част от населението на града са украинци – 61,65%, значителен дял от населението му са руснаци – 28,89%, останалите етнически групи по отделно съставляват не повече от два процента от населението: българи – 1,31%, евреи – 1,22%, молдовци – 0,75%, беларуси – 0,63%, арменци – 0,43% и др. В сравнение с предходните преброявания на населението делът на евреите намалява значително, от 36,7% през 1926 г. на 16,2% през 1959 г., съответно при украинците от 17,6% на 41,5%, и от 39,0% на 37,1% при руснаците.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:

Етническа група	Численост	Дял (в %)
Общо	1 010 298	100,00
Украинци	622 935	61,65
Руснаци	291 908	28,89
Българи	13 331	1,31
Евреи	12 368	1,22
Молдовци	7606	0,75
Беларуси	6401	0,63
Арменци	4374	0,43
Поляци	2058	0,20
Грузинци	1948	0,19
Азербайджанци	1865	0,18
Татари	1450	0,14
Гагаузи	1399	0,13
Араби	1066	0,10
Германци	943	0,09
Гърци	894	0,08
Цигани	842	0,08
Китайци	380	0,03
Узбеки	353	0,03
Народи от Индия и Пакистан	339	0,03
Виатнамци	338	0,03
Осетинци	283	0,02
Литовци	265	0,02
Корейци	233	0,02
Чуваши	228	0,02
Чеченци	223	0,02
Таджики	208	0,02
Латвийци	205	0,02
Пущуни	195	0,01
Абхазци	186	0,01
Казахи	185	0,01
Туркмени	168	0,01
Мордовци	159	0,01
Чехи	154	0,01
Румънци	152	0,01
Лезгинци	136	0,01
Албанци	135	0,01
Башкири	131	0,01
Аварци	98
Естонци	98
Унгарци	85
Марийци	82
Турци	77
Удмурти	73
Даргинци	71
Асирийци	60
Сърби	50
Кюрди	49
Ороки	46
Американци	45
Караимци	45
Персийци	40
Комийци	45
Карели	38
Нивхи	38
Испанци	36
Киргизи	35
Лакци	31
Финландци	31
Калмики	31
Ингуши	23
Италианци	20
Кабардинци	20
Словаци	19
Табасаранци	19
Кубинци	18
Орочи	18
Саами	18
Французи	18
Коми–пермци	17
Ливонци	15
Ненци	14
Англичани	12
Карачаевци	12
Ногайци	11
Татци	11
Адигейци	10
Други	283	0,02
Неопределени	32 492	3,21

Управление

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.

Икономика

Днес пристанището в Одеса е важен елемент от икономиката на града. Основна статия: Пристанище Одеса.

В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Черноморск – на югозапад, в гр. Южне на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.

Одески трамвай

В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.

Култура

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 1823 – 1824 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те години става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.

Образование

Ректорат на Одеския национален университет

• Одеска национална академия „Александър Попов“ [1] Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine., [2] Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine.
• Одеска национална академия по хранителни технологии
• Одеска национална морска академия
• Одеска национална юридическа академия
• Одески държавен екологичен университет
• Одески държавен икономически университет
• Одески национален морски университет Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
• Одески национален политехнически университет [3], [4]
• Одески национален университет „Иля Мечников“
• Аграрна академия – Одеса

Известни личности

Родени в Одеса

• Исак Бабел (1894 – 1940), писател, драматург и сценарист
• Едуард Багрицки (1895 – 1934) – руски поет, преводач и драматург
• Игор Беланов (р. 1960), футболист
• Ален Боске (1919 – 1998), френски писател
• Игор Ганкевич (1962 – 1990), рокмузикант, основател на групата «Бастион» и съосновател на Одеския рок клуб;
• Ефим Гелер (1925 – 1998), шахматист
• Марк Донской (1901 – 1981), режисьор
• Иля Илф (1897 – 1937), писател
• Валентин Катаев (1897 – 1986), руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров
• Спиридон Палаузов (1818 – 1872), историк
• Евгений Петров (1902 – 1942) е псевдонимът на Евгений Петрович Катаев, руски писател-сатирик. Брат на Валентин Катаев
• Леонид Трауберг (1902 – 1990), режисьор
• Леонид Утьосов (1895 – 1982), поп певец, диригент, актьор
• Георгий Флоровски (1893 – 1979), богослов
• Олга Фрайденберг (1890 – 1955), филоложка класичка, сред пионерите на културологията в Русия

Починали в Одеса

• Иван Инзов (1768 – 1845), офицер
• Кириак Костанди, художник
• Иван Мавроди (1911 – 1981), писател
• Менделе Мойхер-Сфорим (1836 – 1917), писател

Българи, свързани с Одеса

• Петър Абрашев (1866 – 1930), политик, следва право през 1887 – 1890
• Васил Априлов (1789 – 1847), просветен деец, живее в града от 1811
• Христо Ботев (1848 – 1876), писател, учи в града през 1863 – 1865
• Георги Вазов (1860 – 1934), офицер, завършва военно училище през 1880
• Иван Вазов (1850 – 1921), писател, живее в града през 1886 – 1889
• Найден Геров (1823 – 1900), просветен деец, учи в града през 1839 – 1845
• Иван Гюзелев (1844 – 1916), просветен деец, завършва математика през 1871
• Васил Друмев (1840 – 1901), духовник, политик и писател, учи в семинарията през 1858 – 1865
• Алеко Константинов (1863 – 1897), писател, завършва право през 1885
• Михаил Маджаров (1854 – 1944), политик, живее в града през 1886 – 1889
• Сава Муткуров (1852 – 1891), офицер и политик, завършва военно училище през 1872
• Данаил Николаев (1852 – 1942), офицер, завършва военно училище през 1875
• Георги Обретенов (1849 – 1876), революционер, учи във военно училище през 1870 – 1875
• Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер, завършва военно училище през 1875
• Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, завършва право през 1868, дълги години е съдия в града
• Стефан Стамболов (1854 – 1895), политик, учи в семинарията през 1870 – 1872
• Христо Стоянов (1842 – 1895), юрист и политик, учи в гимназията през 1860 – 1863
• Димитър Тончев (1859 – 1937), политик, завършва право през 1883
• Киро Тушлеков (1846 – 1904), просветен деец, учи в града през 1864 – 1867 и 1869 – 1871
• Добри Чинтулов (1822 – 1886), писател, учи в семинарията през 1840-те
• Димитър Филов (1846 – 1887), офицер, завършва военно училище през 1871; учи в семинарията през 1864 – 1866
• Аврам Аврамов (1859 – 1927), офицер, завършва военно училище през 1880
• Атанас Тинтеров (1856 – 1927), просветен деец, завършва математика през 1881

Други личности, свързани с Одеса

• Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919
• Юрий Олеша (1899 – 1960), руски и съветски писател, живее в града през 1902 – 1921

Международни отношения

Побратимени градове

Одеса е побратимен град с:

• Александрия, Египет
• Балтимор, САЩ
• Валенсия, Испания от 13 май 1982 г.
• Ванкувър, Канада от 1944 г.
• Варна, България
• Галац, Румъния (2002)
• Генуа, Италия
• Ереван, Армения
• Истанбул, Турция
• Йокохама, Япония
• Калкута, Индия
• Кишинев, Молдова
• Кюстенджа, Румъния
• Ливърпул, Великобритания
• Лодз, Полша
• Марсилия, Франция
• Никозия, Кипър
• Оулу, Финландия
• Пирея, Гърция
• Регенсбург, Германия
• Сегед, Унгария
• Сплит, Хърватия
• Триполи, Либия
• Хайфа, Израел
• Циндао, Китай

Партньорски градове

• Брест, Беларус
• Валпараисо, Чили
• Виена, Австрия
• Волгоград, Русия
• Гданск, Полша
• Клайпеда, Литва
• Ларнака, Кипър
• Минск, Беларус
• Москва, Русия
• Нинбо, Китай
• Ростов на Дон, Русия
• Санкт Петербург, Русия
• Тбилиси, Грузия
• Таганрог, Русия
• Талин, Естония
• Любляна, Словения

Консулства

• Генерално консулство на Република България
• Генерално консулство на Грузия
• Генерално консулство на Гърция
• Генерално консулство на Китай
• Генерално консулство на Молдова
• Генерално консулство на Полша
• Генерално консулство на Румъния
• Генерално консулство на Русия
• Генерално консулство на Турция
• Почетно консулство на Казахстан
• Почетно консулство на Латвия
• Почетно консулство на Пакистан
• Почетно консулство на Южна Африка

Други

На Одеса е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

Вижте също

• Битка за Одеса
• Одеска съветска република

Външни препратки

• Официален сайт Архив на оригинала от 2014-10-30 в Wayback Machine. (на английски и руски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.