Miss U | Forward this Graphic
Липсваш ми, приятелю мой! Липсват ми миговете с теб, вниманието ти, нежността ти... С тебе се чувствах много специална, с тебе се чувствах защитена и обичана. Не знам защо, не знам кой, открадна обичта ти към мен и построи стена между нас... Тя е висока, и тук-там има малки цепнатини, от които достига светлината до мен, от които успявам да чувствам, че те има... макар вече не за мен, макар вече толкова далече зад тези лъчи топлина не те достигам...
Липсваш ми, приятелю мой! Не знам какво те отдръпна от мене... каква бе тази силна стихия, която затвори очите ти така за мен... Толкова е жестоко, и толкова боли...
Така не е боляло за никоя любов преди... Защото знам , че ме обичаше... Защото знам, че аз още те обичам с цялото си същество! И едва ли някой или нещо би могло да отскубне тази моя обич... Сърцето ми за теб винаги ще бие. Дори и Времето да се намеси, този велик и голям съдник да ни зашлеви, дори. Това се случва вече може би... Нека зашлевява... Не ме е страх да ме боли. Но ме е страх обичта ми към теб, да не омърси. Искам да опази моето сърце непокътнато за теб! Непокътнато и чисто!
Тебе губя... Но ти ми остави нещо много голямо и силно - Любовта ми към теб! Тя остава дълбоко в мен...