30 декември 2012
22 декември 2012
Лятото в погледа ти
с дъх на уморени облаци
и развълнувано море,
търсещ лъчи, докосващ вълни...
Изследващ, развълнуван, ала толкова
безобидно скромен,
така тих, сякаш плах,
но обикалящ...
Издирващ пристанище, в което
да се подслони,
издирващ земя, на която
да се приземи...
Това лято е така хладно и далечно,
ала толкова галещо,
изследващо,
желано...
желано...
16 декември 2012
11 декември 2012
08 декември 2012
а имат толкова много да си кажат...
бяха приятели.най-добри приятели.
бяха любими.нетипично любими.
бяха сами.и непрекъснато с хора.
имаха своите си мигове.скришом.
откраднати.лични.
имаха се.и се нямаха.двамата.
можеха да се обичат.обичаха.се.
тихомълком.плахо.
някак.никак.ала все пак.се.
станаха поданици на задръжки.и инат.
и времето ги призова.случи се.
но сега то няма вина.за нищо.
че срещите не им се случват.
бягат.от себе си.от промяната.
а имат толкова много да си кажат...
imikimi - sharing creativity
p.s. По принцип не пиша по този начин, но това се роди спонтанно в мисълта. Мисля, че е имало защо.
02 декември 2012
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......