26 септември 2012

Неизлечима чувственост

Нещо старо от архивните ми чернови:-)
Вече не съм  на тази вълна, 
но все пак  някога е било от мен...




Ранена от любов останах,
в мене сгуши се от болка тя.
Любов каква ли е? Такава-
безумно, чужда суета.

А няма край тъгата
тегне онемялата забрава.
Но забрава ли е? А сълзата-
бори се с тягостна жарава.

Изпята песен, но с продължение
мелодия неизтанцувана до край.
Душевен изблик, монологно 
откровение,
неизлечима чувственост безкрай.


28.11.2000г.

22 септември 2012

Tu вярваш ли в Любовта?


Tu вярваш ли в Любовта?
В онази чистата, взаимната, необятната...
Вярваш ли, че още съществува?
И не са ли истински щастливци тези,
които тя е приютила под крилете си?
Не са ли те най-нежните птици в полет
с най-красивите песни родени,
рисуващи най-топлата, мечтана пролет
с най-вечния ден...
Ти вярваш ли, че такова чудо съществува
и докосвал ли си се до него дори за миг?
Като капчици бисерни плуват
нюансите нежни на сбъднат вик...

21 септември 2012

Не си отивай

Не си отивай от живота ми!
Ти си моят лъч светлина в тъмата,
моят лъч топлина в студа.
Без тебе ще се счупя,
ще се изпаря,
ще спра да летя...
А се научих, макар и самотно
във висините на моите мечти
да се рея...
Може би ще ги достигна,
ще ги докосна,
ще ме прегърнат...
Може би...

13 септември 2012

Изваяна от самота



Не искам да си тръгнеш
и завесата на отчуждението 
пак да спуснеш.
Нужно ми е малко време,
незная точно колко,
но ми е нужно.
Иначе отново ще се срутя,
без капка загриженост
не ще се утеша... 
В безмълвието си тежко
самотен дом ще изградя.
И после там ще е студено,
неуютно, ощетено...
Там единствено на себе си 
ще се покоря.
И после тази нежна муза
ще е непозната...
Тя ще бъде непозната...

12 септември 2012

Оообичам почивните дни:-)


Едни необикновени красоти заснети съвсем обикновено:-)
Дестинация - хижа Преспа, много красота, накъдето и да погледнеш!
Красота, която си заслужава да се види!














03 септември 2012

Всеки има нужда от внимание

Веднъж дори  не попита как съм.
Никак ли не се замисли
или казваш си, че няма нужда от това?
Ето точно тук грешиш, ако е така!
Всеки има нужда от внимание,
пък нека е Фалшиво дори.
Ти просто питай, не мълчи...

Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......