Заради никого няма да бъда друга.
Може би понякога да скрия нещо, може би не, но това, което сърцето ми таи в себе си, ще наричам с гордото име - Чувства!
И те изплуват понякога под различен формат, харесването и нехаресването на които не е ничие задължение!
"Любовта има много измерения" - ми каза една обична ми приятелка. Така е, спор няма. Но всяка любов подхранва различни нужди в нас. И всяка от тези нужди си има свой собствен крясък... който се чува само от този, който го разбира...
Where are you my BF now?
Къде си мой, приятелю? Когато си ми толкова неубходим... Толкова години вече не си до мен. И все се чудя дали усещаш, когато много ме боли от твоята липса... Или когато друга тъга в мен гори... Усещаш ли? И ако знаеше, дали би се доближил до мен, да ме утешиш? Да ми предложиш рамо, на което мъничко да си поплача... Би ли? Къде си...
Ела, болката ми утеши...
Небето навсякъде е еднакво. Но не е!
Някъде докосва море, някъде планински повей,
а другаде... въздухът над теб...
А Слънцето? И то огрява денем навсякъде, някъде повече, някъде недотам....
Но когато гали с нежност по очите, милва и косите... знам това си ти!
Едно небе, но ни дели, а слънцето докосва нашите мечти,
сякаш съм аз, сякаш си ти....
Ти си с особена важност! Ухаеш на домашен уют, топло кафе и свежа музика. От тези, които приветстват зимата, но отделят още внимание на слънчевите лъчи, защото сега повече от всякога са ни необходими!
Аромат на капучино, дюли... и любов! Много Любов!
Не онази прецъфтялата, окапала с листопада.... Такава, силна, домашна, пробудена, родена, осъзната и донесена с прохладата на сезона.... търсеща своя уют, своя покров и кътче да се приюти...