Годините и обстоятелствата...

Лятото в погледа ти

imikimi - sharing creativity

Лятото наднича от погледа ти

с дъх на уморени облаци

и развълнувано море,

търсещ лъчи, докосващ вълни...

Изследващ, развълнуван, ала толкова 

безобидно скромен,

така тих, сякаш плах, 

но обикалящ...

Издирващ пристанище, в което 

да се подслони,

издирващ земя, на която 

да се приземи...

Това лято е така хладно и далечно,

ала толкова галещо, 

изследващо,
желано...

Сърцето винаги има нужда от любов!

рисунка - моята обична племенничка

текст и обработка - аз :)

Christmas mood-02:-)

а имат толкова много да си кажат...

бяха приятели.най-добри приятели.
бяха любими.нетипично любими.
бяха сами.и непрекъснато с хора.
имаха своите си мигове.скришом.
откраднати.лични.
имаха се.и се нямаха.двамата.
можеха да се обичат.обичаха.се.
тихомълком.плахо.
някак.никак.ала все пак.се.
станаха поданици на задръжки.и инат.
и времето ги призова.случи се.
но сега то няма вина.за нищо.
че срещите не им се случват.
бягат.от себе си.от промяната.
а имат толкова много да си кажат...



imikimi - sharing creativity


p.s. По принцип не пиша по този начин, но това се роди спонтанно в мисълта.  Мисля, че е имало защо.

Christmas mood:-)

Ухание на нежност

В очакване...

Смелостта в сърцето далече е отпратена,
наслаждава се разум студен.
Стоя в очакване...
Но вярвам!
За нас ще има ден!
Трудно е, но с търпението в съюз ще съумеем.

Но Любов, ако такава си,
както досега студена и резервирана,
поспри се! Мене ми е нужна топлина.
Ако си мека,  нежна, ала
предпазлива, запази се!
Ще се намерят нашите сърца!

Sad Winter

Когато си тръгнеш ще  настъпи една тъжна зима. Зима да е, като всички други, ще я изстудувам, но не и тази. Тя ще носи аромат на липса. Твоята липса. И все по малко ще се застудява, и все по повече ще ми липсваш ти. И ще узнаем на времето оковите как тягостно болят, как безсилни сме пред неговия бяг и сме покорни пред свенливостта...
А желанието... То ще ни  гори. Ще ни изгаря така болезнено дълбоко...

липса.

притиснато време. нестигаща смелост. два изпуснати шанса.

бездействено спокойствие. липса.

И не знам дали ще се върне някога отново...

Понякога наминавам да те видя, но вече я няма тази надежда, нито желанието... 

Не е празно към теб, приятно е, хубаво, изпълнено с лунни чувства... 

Дори с една особена носталгия, в която ти не повярва.. Носталгия, напоена от ноти и писания, от лунните докосвания, от уханията на нощта...

Имаше муза,  но тя отлетя...

И не знам дали ще се върне някога отново... 

снимка - Maya Kovacheva

Превод !! Giorgos Mazonakis - Ela Na Deis

Идва време, когато Любовта я има и си отива...
Всичко е различно,  не е като в началото...
Червеният цвят  не съществува, изгуби се...
Защо? Защото трябва краят ни да дойде...

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново... ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..

Нощ след нощ Любовта трепери..
че е в опасност от навика си да гори..
че избледнява и приключва момента..
Защо? Защото трябва краят ни да дойде?!

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново...
ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..


/преводът е изведен от клипа!/

Е, не е ли малко нечестно?!

И какво? Времето ще отнеме хиляди възможности 

моето тихо море да приюти твоите самотни кестени?

Е, не е ли малко нечестно?!  Дори много нечестно!

Уморен огън

Отново нещо от архива, от тетрадката с черновите, събуден спомен, неподготвен за различната реалност, с тежки издихания борейки се с нея :-)

Уморен огън

Oнзи пламък в гърдите,
който бе възпламенен,
сега в друга посока залита..
Суров ураган го изрита,
вече е студен..

В мрака огънят застива
така, с мрака бе роден.
С нощната апатия  сега се слива,
всички красоти изпива,
от противоречия е вече уморен...

24.04.2004 г.

Неизпратено писмо

Точно преди да бъде изпратено писмото, историята приключила. 

Точно така - историята.

Едно неизпратено писмо. 

С аромат  на аристокрация.

С дъх на неизживяност...

Позволи му...

Тръгвай, заминавай!
Да пътуваш е добре. Пътят е допирна и разделна точка за някои...
За други е просто разстояние.
Ти от кои си, знаеш ли?
Тръгни и разбери!

А после, като се върнеш, носи със себе си ароматът на това пътуване. Tо ще се е напоило с твоите мисли и чувства, с частици от теб...
Позволи му после в нощта, в самотната ти стая, да ти разкаже каквото си пропуснал...
Позволи му да ти разкаже онова, което непосилно е било сам да си видял...
Позволи му,  позволи...
Вероятно нощта, дните ти напред ще озари, на мечтите ти ще даде криле...
Както на моите, знаеш ли?
Запомни това.

А сега върви, Лунна Нежност, ти върви! Kаквото трябва, на Времето го остави...

*** Сега ли точно трябва да се предадем?

Когато имах нужда от приятел -
ти бе до мен!
Когато бях най-самотна -
ти не ме остави сама!
Когато се усмихнех -
ти се усмихваше с мен!
Когато Времето ни делеше,
ние не му се дадохме!

Сега ли точно трябва да се предадем?

А аз си го пожелавам...

Слушам я да пее, гласът и 

колко за теб ми напомня... 

В Сърцето ми преливат 

познати ноти, чувам глас

 отронен... 

Надежда сякаш ми дава, 

за тебе шепти, от тебе 

сякаш целува мен цялата... 

Тази песен не я познавам, 

но на тебе сърцето ми я 

посвещава, сякаш ново 

пожелание с нея ти ми 

подари... 

А аз си го пожелавам...

Оцелял

Нещо от архива с черновите ми:)

Оцелял

А толкова е трудно да забравиш.
Забравя ли се огън надделял?
Дори в обкови ледени да го удавиш,
огън опустошителен ли е -
в спомена е оцелял.

Споменът по-скъп от щастието бил.
Може би така е. Може би!
Всичко що погрешно тогава си оценил
понякога изплува на върха -
в твоите мечти...


14.10.2001г.

Неизлечима чувственост

Нещо старо от архивните ми чернови:-)

Вече не съм  на тази вълна, 

но все пак  някога е било от мен...

Ранена от любов останах,

в мене сгуши се от болка тя.

Любов каква ли е? Такава-

безумно, чужда суета.

А няма край тъгата

тегне онемялата забрава.

Но забрава ли е? А сълзата-

бори се с тягостна жарава.

Изпята песен, но с продължение

мелодия неизтанцувана до край.

Душевен изблик, монологно 

откровение,

неизлечима чувственост безкрай.

28.11.2000г.

Tu вярваш ли в Любовта?

Tu вярваш ли в Любовта?
В онази чистата, взаимната, необятната...
Вярваш ли, че още съществува?
И не са ли истински щастливци тези,
които тя е приютила под крилете си?
Не са ли те най-нежните птици в полет
с най-красивите песни родени,
рисуващи най-топлата, мечтана пролет
с най-вечния ден...
Ти вярваш ли, че такова чудо съществува
и докосвал ли си се до него дори за миг?
Като капчици бисерни плуват
нюансите нежни на сбъднат вик...

Не си отивай

Не си отивай от живота ми!
Ти си моят лъч светлина в тъмата,
моят лъч топлина в студа.
Без тебе ще се счупя,
ще се изпаря,
ще спра да летя...
А се научих, макар и самотно
във висините на моите мечти
да се рея...
Може би ще ги достигна,
ще ги докосна,
ще ме прегърнат...
Може би...

Изваяна от самота

Не искам да си тръгнеш

и завесата на отчуждението 

пак да спуснеш.

Нужно ми е малко време,

незная точно колко,

но ми е нужно.

Иначе отново ще се срутя,

без капка загриженост

не ще се утеша... 

В безмълвието си тежко

самотен дом ще изградя.

И после там ще е студено,

неуютно, ощетено...

Там единствено на себе си 

ще се покоря.

И после тази нежна муза

ще е непозната...

Тя ще бъде непозната...

Оообичам почивните дни:-)

Едни необикновени красоти заснети съвсем обикновено:-)

Дестинация - хижа Преспа, много красота, накъдето и да погледнеш!

Красота, която си заслужава да се види!

Всеки има нужда от внимание

Веднъж дори  не попита как съм.
Никак ли не се замисли
или казваш си, че няма нужда от това?
Ето точно тук грешиш, ако е така!
Всеки има нужда от внимание,
пък нека е Фалшиво дори.
Ти просто питай, не мълчи...

“Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.”

“Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.” 

 /“Сто години самота”, Габриел Гарсия Маркес/

Непрофесионално заснемане на професионална красота :-)

Гребна база 

Пловдив

Красота На свечеряване!