Тази Невъзможност...

 Ще взема всичката тази невъзможност, 

и ще я подложа на страдание... 

докато се измори... 

и ми покаже пътя... 

към всичкото замечтано... 

да го отработя 

и от безметежност да го спася...

Ще я изтощя, докато се пречупи, 
и се покори...
Ще драпам със всички сили да я подчиня... 
на себе си, на обстоятелствата, 
на Нас...

Но дали ще ми останат сили накрая, 
жаждата си за обичане да утоля...
 или ще се разпадна на парчета,
 които някакси успях да залепя... 
до сега...

Тази невъзможност

Тази невъзможност е красива,

Но болезнено коварна и тихомълком зла...
Мечти с реалността се сливат,
В думите усещаш сила, но не и на дела.

Тази невъзможност ни е свила,
Тихо, задушаващо притиска...
/И започна да боли.../
Как един на друг да бъдем Сила?
Като от Нея получаваме огризки?

Тази невъзможност не ни щади!
Гали ни, и после зашлевява.
Разтуптява ни дълбоко и боли
Избор някакъв дали ни дава?