Дръж очите си затворени...

Плахо момиче...
Къде изгуби пътят към мечтите си...
Колко пъти прекърши крилете си
и безпътна остана в нощта?
Съблече ли дрехите тежки на тъгата,
покори ли сърцето си на нея?
Със затворени очи, докосваш
мечтите си омалели...
Рисуваш ли по тях своите чувства?
Рисувай. Представи си хиляди цветове
и четката вземи.
Дръж очите си затворени...
Така, не може да уловиш
тежките пърхания на реалността,
която така болезнено пие от
нежността...

Остатъците от нея така болят...

Нaй-зaмечтaният тaнц...

Вятърът нежно прегръщa листaтa, 
попили нa Слънцето рaдосттa...
Промушвa се в нaй-тихите кътчетa, 
носи им шепот познaт...
Промушвa се, отпивa от техният вълшебен aромaт...

И от дaлече до мене долитa 
усещaне зa вълшебство и плaнинa...
И в синхрон с нежните ноти, които звучaт, ме понaсят в нaй-ефирният,
нaй-зaмечтaният тaнц...


Текст -  Xabiba
Снимка - При Влади

Залезите навсякъде са красиви.

Залезите навсякъде са красиви. 

Обагрени, наситени на цветове и нюанси, 

те са Гордостта на природата, Радостта на окото и Таланта на художника...

Те са един своеобразен начин денят да ни покаже, 

че си тръгва с гордост и обаятелност, 

елегантно отстъпвайки място на нощта...

Залезите навсякъде са красиви!

Но по морето са особено красиви!

А в Китен имат своята си сила!

Сила, която се превръща в носталгия.... 

Носталгия, напоена и пресъздадена в моите фотоси!
Защото това си е "моят Китен"!

Always in my heart!

 

Най-ефирната нота...

 








Ела. От дъното на мечтите ми изплувай...
С великолепен танц ме улови...
Аз ще бъда твое ухание,
мечтание, сбъднатост...
Най-ефирната нота...
Изпей ме...
Ще бъда нестихваща песен.
Ще уловя жаждата ти за любов...