Писмата ти

Писмата ти ми носеха наслада. Бяха моето докосване до теб, бяха стръкче поникнало плахо след снега, слънчев лъч през тъмни облаци. Ти ми пишеше, пишех ти и аз, това бе много фина страст, изказана, изживяна, доказваща... Останала в сърцето. Страст издържала 3 сезона, преминала през изпитания, подложена на издръжливост, устояла няколко пропуквания. После подтисната, заключена, лишена... Разхвърляна. Незапълваща. Липсваща.

Една загриженост, една топлина бе отхвърлена...
След нея останаха само думите...

3.03.2012 г.
М. М.

Как жадувам...

Как жадувам обич такава да ме изпепели... По мен да гори, да ме изгаря, да ме разтреперва от безсилие, да ме изтощи... И после пак да ме зарежда със своята сила...

Междувременно да оцветява погледа ми със своите топли нюанси, с най-деликатните движения да ме затанцува, с най- нежната мелодия да ме изсвири...

И после изцяло да ме потопи в тази споделеност...

18.02.2012 г.