Горчива сладост

Тъжно цвете

Понякога просто искам да ми кажеш нещо ...

Няколко думи само. Една дори да е.

За да знам, че някой мисли за мен.

Някой, за когото съм значела нещо.. някога...

Всяка загуба на думи, ми е отнемала 

по мъничко от живинката в сърцето...

Аз отдавна не съм същата...

Онази веселата лудетина...

се превърна в тъжно цвете...

28.04.2011 г

Еделвайс

Високо извисено.
Скрито от обикновените очи.
Нежно. Ефирно. Неопетнено.
Труднодостъпно, толкова чисто
и чувствително.
Показва красотата си само пред тези, 
които се осмелят да го достигнат.
Самотно расте сред хладни завеси,
сред хладни простори се чувства добре.

Самотно , но даряващо красота, 
уют и доверие.
Даряващо! И нищо вземащо!
Единствено отнемащо секундите
на възхищение и нежност, 
секундите на уединение.
Секунди, които попива в себе си.
И намирайки някого, 
му ги подарява... 
в споделеност.


25.04.'11г.

Ти ме извисяваш

Tи ме извисяваш .

Като птица в небето за теб летя високо,

докосвам с крилете си свободата ...

Усещам се толкова силна , нежна , 

никому позната ...

Единствено на теб .

Единствено на теб подарявам себе си ,

това докосване на свободата , 

този уютен простор погалил 

крилете ми ...

Ти ме извисяваш .

Достигам мечтания копнеж , 

потапям се в мисли покорени , 

чисти , недостъпни ...

На тебе подарявам това усещане !

По въздуха ти го изпращам .

И знам , че ще намери своя получател.

И знам , че ще изпълни цялата ти вътрешност ,

ще те подчини ...

Ще те обърка ...

Но дали ще ти донесе точно моя аромат ?

Ще ме познаеш ли в него ?

Или ще се луташ в невидение 

прекалено дълго и болезнено ?

Зареждам в себе си всичко онова , 

което ще е с мен в дългото и тръпнещо

очакване ...

25.04.2011г.

Необяснима хладнина

Мини Дежа Вю.

Докосване в душата...

Някой е отнел

забравена топлина,

която е превърната 

в необяснима хладнина...

Настъпваща зима 

посред Април 

дълбоко поляга...

Погали ме

* Извадки от старите тетрадки *

От мен не се отдалечавай
и без друго съм така сама .
Да съм покорна,не настоявай
в упорството си ще се похабя.

Погали ме с нежна топлина
сърцето ми е толкова самотно ...
Всяка дума е за мене суета.
Озари ме. Незнам дали ще кротна.

Ела,докосни сърцето ми с длани
под огъня ти то ще изгори.
Но огън и в тебе ще остане...
Как един без друг да го потушим?

16.04.2004 г.

Ronan Keating “What The World Needs Now” Lyrics, Video » New Music Lyrics and Videos Daily : Lyvido.com

Ronan Keating “What The World Needs Now” Lyrics

what the world needs now is love, sweet love
it’s the only thing that there’s just too little of
what the world needs now is love, sweet love,
no not just for some but for everyone.

what the world needs now is love, sweet love
it’s the only thing that there’s just too little of
what the world needs now is love, sweet love,
no, not just for some but for everyone.

lord, we don’t need another mountain,
there are mountains and hillsides enough to climb
there are oceans and rivers enough to cross,
enough to last till the end of time.

http://www.lyvido.com/ronan-keating-what-the-world-needs-now-lyrics-video

what the world needs now is love, sweet love
no, not just for some but for everyone.

what the world needs now is love, sweet love
it’s the only thing that there’s just too little of
what the world needs now is love, sweet love,
no, not just for some, oh, but just for
every, every, everyone.

What do you think of What The World Needs Now lyrics by Ronan Keating

Source: http://www.lyvido.com/ronan-keating-what-the-world-needs-now-lyrics-video/#ixzz1KAAnH7wX

Aз и вятъра

* Извадки от старите тетрадки *

Вятърът навън бесува ,
а преди това бесуваше в мен .
Дихания във въздуха лудуват
какъв ли ще е утрешния ден ?

Нощта навън е толкоз ненаситна !
С пълни шепи вятърът краде ...
И в съня нахлува със стъпки ситни
разперила своите силни съце .

  

Каква стихия само !
                                                                        Как силно своите емоции тръби !
                                                                        Сега не сме с тебе двама
                                                                        и нощта между нас трепти ...

                                                                       


                                                                                                          4.06.2001г. 

В настроение с празника :-)

Няколко произволни снимки от моята колекция послучай Цветница за тон и настроение :-) 

Хубав Празник отново !

И много Усмивки :-)

За всички цветя ... от едно друго цвете :-)

Крайно обречен

* Извадки от старите тетрадки *

Снощи в съня ми ме навести.
Не ти стига , че си неканен гост в мисълта.
А в общуването все нещо ни тежи.
Сякаш си изплитаме двупосочна война.

Снощи бе толкова реално,
ала наяве ситуацията бяга надалече ...
Прехвърляме искри до баналност.
Пътувайки съня до реалността
е крайно обречен ...

 

17.03.2004 г.
из „Незасъхнали листа"


текст - Здравка Райкова 
снимка - Таня Чанкова

времето отново ни изненада

Ехх , тъкмо всичко живо се отпусна под топлите лъчи на слънцето и времето отново ни изненада :-)  Тя дори и Баба Марта не беше толкова непостоянна :)

Хайде още мъничко остана и скоро топлите дни ще бъдат вече наши ;-)

И настъпи една неочарователно  хладна и ветровита вечер

 

 

 

 

От мен толкова за Лека нощ .

Че то стана време и за Добро утро :-)
Да видим какво ще е то .

Айде дано ни усмихне :)

п.с.   И все пак има нещо красиво в тази ветровита и хладна вечер :-)

Дори и в облаците ...

Дори и във вятъра ...

Лека нощ ...

Прекрасната непозната

"Прекрасната непозната" 
ме нарече веднъж . 

Прозвуча ми толкова красиво!

И толкова истинско!

Допуснах да му се порадва и сърцето . 

То , на което построих толкова прегради ,

то ,  на което "сложих" толкова забрани ... 

Сега му позволих да се наслади на това познато - непознато усещане ,

на този изминал , неизживян спомен . 

Така красиво мечтаеше за мен , сякаш не бях момиче съвсем обикновено  , а изваяно от приказност и вълшебство . 

Толкова възвишено жадуваше за мен , че успях да полетя ...

И някъде горе във високото ,

но не толкова високо , колкото достижимо земно , 

аз те притеглих до себе си , 

мислено , 

мечтано , 

сбъднато ,

истински ...

И те имах в живота си ...

Оставах често безмълвна , 

бездиханна , 

развълнувана и чиста ...

До невинност чиста , но жадувана !

До невинност чиста , но желана !

От романтика и нежност изтъкана.

Пожела да ти разкрия прелестите на моята душа ...

И аз опитах ...

Но дали успях ? 

Незнам .

Но имайки ме така непълноценно ,

аз бях непозволената реалност ,

превърнала се в болезнена мечта ...

текст - Здравка Райкова

снимки - еделвайс - Здравка Райкова ; изглед - Таня Чанкова

Твоят поглед

 

Не можех да го видя , но го усещах -
по мен
върху мен
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича ...
Така нежен и чувствен ,
толкова силен и плътен ,
прикрит и неприкрит ,
болезнен и неутешим ...
И толкова нараним ...
Понякога в секундите засечени
се сливаше с моя ...
И бе изтръпващо , силно ,
ала разсечено от на Съдбата развоя .
И остана в мен запечатан дълбоко ,
горещ и изстиващ , по мен излят ,
твоя поглед с нежен карат .

24.05.2003 г.

* * *

* * *

Откъде ли те вятъра довя ?
Забравила бях за тебе вече .
Ти бе останал в миналото
                             просто следа
След тебе много вода се изтече .

Забравих блясъка ти в очите
И безумния , безгрижен нрав,
и за чувствата помежду ни
                                         разбити .
Ти бе просто въздух и слава !

6.04.2003 г.

Безумно много си ми потребен

Изгубена

Незнам къде е била изгубена ...  Толкова дълго е била сляпа и глуха !

Как не е разбрала знаците на Съдбата ?  Та тя ги е написала с толкова четливи букви , къде е била , та не ги видя ?
Къде е била забравила усетът си за истинското ?
Някой или нещо много грубо го е бил приспал  и така отне и шанса на живота ...
О , Несретнице ! Колко време мина ! Колко много непростимо време ти пропусна !
С колко фалшиви маски се сблъска , колко илюзии в себе си приюти , колко чувства неотгатнати те сломиха ...
А всичко можеше да е различно ...
А всичко можеше да е хубаво , лишено от многото душевни рани  и  грубите посегателства  в сърцето .
Ала знае ли някой ?

Ала знае ли някой ...