може би нещо трябва да си кажете...

Когато Съдбата ви среща в очи, не свеждайте глава настрани, 

може би нещо трябва да си кажете...

нарисувай ме

Нарисувай ме както искаш,
извай ме от любов!
С пръстите си сътвори ме,
на сърцето ми дари покров..

И в твоето ме запечатай,
вземи от дъгата цветове...

Оцветявай ме с тях...
Неспирно оцветявай..
Рисувай и в моето сърце...

Аз трябва да те чувам...

Не ми подарявай онова мълчание, с каквото дори тогава не ме дари..  Аз  не съм забравила, забравил ли си ти?
Не ми го дарявай, нали се сещаш, че нямам нужда от това.  Аз трябва да те чувам, дори и да роптаеш, дори и да ми поднасяш труднопонисима лъжа.. Аз трябва да те чувам... И трябва да крещя! От дълбините на сърцето си аз трябва да крещя! За себе си да ти напомня. Защото сред забързаната си прикритост май забравил си нещичко съвсем миниатюрно..  Това, че без теб животът ми ще е пустота. А твоят без мен, една добре понасяна лъжа.. Защото само аз ще те обичам истински. И Винаги...

Спомени окъпани в романтика

И всички мисли пак при теб ме връщат,

събужда се в мене морето..

Спомени окъпани в романтика 

ме пак прегръщат..

Трепети родени някога погалват 
отново сърцето..

Аромат на лилаво

*** И заобичах лилавото ***

---- Съвсем ненадейно ----

... Заради теб...

Нали знаеш, че не е сред любимите ми цветове.

Макар, че е на теменужка.

На люляк.

И на Мilka шоколад...

А сега една случайна среща остана свързана с него...

И  той  с  теб.

И ароматът на люляк..

По никое време...

Знак е!

imikimi - sharing creativity

Не мога, няма да спра да те обичам!

Очите се търсят в безкрая...
понякога се намират...
понякога... някъде...

И щом се срещат без уговорени предварителности,
това е знак, аз зная!

Знам, за сърцата ранени,
молещи,
бягащи,
търсещи се,
отричащи,
потвърждаващи,
страхуващи се...
Не спрели да се копнеят, да се желаят...

Знак е!
Зная.

С аромат на Лято и Hежност...

Ала как ще се спасиш от любовта ми?

Любовта ми към тебе не знае правила. 
А ти щом искаш, затваряй я в несбъднати мечти 
и порутени реалности..  
Аз, знаеш няма да те спра. 
Исках.. не успявам.. 
Не мога вече да се боря. 
Затова се спирам, 
от себе си ще те спася.. 
От присъствието ми и от потискащото изкушение
до сега.......... 

Ала как ще се спасиш от любовта ми?

Загрижеността към някого...

Загрижеността към някого, не означава че  той трябва задължително да ни е благодарен, 
но поне би било добре, да видим същата загриженост и към нас самите.

не ми причинявай това..

не ми причинявай това..
знаеш добре, лед не мога да бъда.
не и към теб...
дори и изподращено от мъка,
сърцето ми за тебе ще тупти.
няма да се умори!
и отхвърлено, отритвано
за тебe ще милее,
навсякъде ще търси твоите очи..
ще го боли..
ще търси..
но ще обича!
най-истински- теб!

Като мигновена емоция...

Ще бъде кратко. 

Като мигновена емоция.

Каквато трябва да изживявам.

Ще се науча.

Няма да спра да пиша. 

Така сърцето ми диша.

Така сърцето ми пее

и чувствата живеят.

Ще пиша кратко

и няма да спирам да копнея.

Ще намеря за себе си песен..

Не мога, не трябва 

нотите и да разпилея..

запазен

възможно е да мине много време.
ужасно много време.
докато се осъзнаеш...
докато се събудиш...


дотогава ще бъдеш запазен.
в сърцето ми...

дано е останало нещо от него...

Останахме така ранени...

Вече светлинни години помежду ни стоят...

А толкова се търсеха  сърцата ни...

Готови бяха едно на друго да се покорят...

Останахме така ранени...

Моето сърце почувства се отпратено...

Отпратено...

Но винаги ще те носи в себе си...

Някъде дълбоко...

.....

Повратно.

...

А предателството няма място сред обичта...