Направо към съдържанието

Мурманска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Мурманска област
Мурманская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Мурманска област на картата на РусияМурманска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърМурманск
Площ144 902 km²
Население753 226 души (2018)
5,2 души/km²
Адм. центърМурманск
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторДмитриенко, Дмитрий Владимирович
Часова зонаUTC +3
МПС код51
Официален сайтgov-murman.ru
Мурманска област в Общомедия

Мурманска област е субект на Руската федерация, в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 144 902 km2 (25-о място по големина в Руската Федерация, 0,85% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 753 226 души (63-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Административен център град Мурманск. Разстояние от Москва до Мурманск 1967 km.

Историческа справка

През 1915 г. е направена първата копка на първото руско селище Мурманск в региона, което през 1916 г. официално е признато за град. Мурманска област е образувана на 28 май 1938 г. През 1940 г. в резултат от Съветско-финландската война (1939 – 1940) към територията на областта са присъединени западните части на полуостровите Рибачи и Средни. На 19 септември 1944 г. след капитулацията на Финландия е присъединен района на селището Печенга (Петсамо), а на 3 февруари 1947 г. СССР купува от Финландия 146 km2 в района на селата Яникоски и Нискакоски и този участък също е присъединен към територията на Мурманска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Карта на Мурманска област

Мурманска област е разположена в крайната северозападна част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На югозапад граничи с Република Карелия, на запад – с Финландия, на северозапад – с Норвегия, на север и североизток се мие от водите на Баренцево море, а на югоизток и юг – от водите на Бяло море. В тези си граници заема площ от 144 902 km2 (25-о място по големина в Руската Федерация, 0,85% от нейната територия).[2]

Релеф

Областта заема целия Колски полуостров и районите западно от него, като на север и североизток се мие от водите на Баренцево море, а на югоизток и юг – от водите на Бяло море. Бреговете на Баренцево море са високи и стръмни, а тези на Бяло море – ниски и полегати. Релефът е предимно равнинен и е силно пресечен. В западните части на полуострова са разположени ниските планински масиви Хибини (връх Часначор 1191 m) и Ловозерски тундри (връх Сенгисчор 1116 m), а в централните части, от запад на изток ниското вододелно възвишение Кейви. По-голямата част от областта се намира на север от Северната полярна окръжност.[2]

Климат

Климатът е умерено хладен, смекчен от влиянието на топлото Нодкапско течение (югоизточно разклонение на топлото течение Гълфстрийм), поради което югозападната част на Баренцево море не замръзва през цялата година. Зимата е дълга, но не е сурова, със средна януарска температура от -8 до 13 °C. Характерна особеност за областта е наличието на продължителен полярен ден (от 27 май до 18 юни) и продължителна полярна нощ (от 10 декември до 8 януари) на 68°с.ш. Лятото е кратко и прохладно със средна юлска температура от 8 до 14 °C. Годишната сума на валежите варира от 350 mm до 1000 mm в планинските райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 дни на север до 130 дни на юг.[2]

Води

В Мурманска област има 20 616 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 60 485 km и те принадлежат към три водосборни басейна: Баренцево море (44%), Бяло море (55%), а една незначителна част на югозапад – към водосборния басейн на Балтийско море (1%). Към водосборния басейн на Баренцево море се отнасят реките: Тулома с десния си приток Кола, Паз, Териберка, Вороня, Йоканга. В Бяло море се вливат реките: Ковда, Нива, Умба, Варзуга, Поной. Към водосборния басейн на Балтийско море принадлежи най-горния басейн на река Тенийоки, десен приток на Кемийоки, вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Почти всички големи реки в областта имат сравнително малки водосбори и текат в меридиално направление с изключение на река Поной, която тече по паралела. Повечето от мурманските реки изтичат от езера и независимо от малките си дължини са пълноводни. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (до 60%). За тях е характерно високо и продължително пролетно, а за някои по-северни лятно пълноводие. Замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през май.[3]

В Мурманска област има над 117 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 11,1 хил. km2, в т.ч. над 32 хил. езера с площ по-голяма от 10 дка. По-голямата част от естествените езера са с ледников произход – ледниково-тектонски, моренни. Значително разпространение имат крайречните (старици), блатните и термокарстовите езера. Много от големите мурмански езера са включени във водохранилища, като част от тях напълно са погълнати от водохранилищата, а други частично са запазили своята изолираност. Най-големите езера в региона са: Имандра, Ловозеро, Умбозеро, Нотозеро. Към големите водохранилища в региона се отнасят: Верхнетериберско на река Териберка, Верхнетуломско на река Тулома, Йовско и Княжегубско на река Ковда, Пиренгско на река Пиренга, Серебрянско 1 и Серебрянско 2 на река Вороня и Кайтакоски на река Паз. Блатата и заблатените земи покриват 39,34% от територията на Мурманска област – 57 010 km2, и тя заема първо място в Русия по този показател.[3]

Почви, растителност, животински свят

Основните почви в областта са подзолистите, блатните и тундровите. Северната част от областта (20%) е заета от тундра, а южната – от лесотундра. Около 30% от територията ѝ (основно на запад и юг) е гориста – основно бор, смърч и бреза. Животинския свят е представен от див северен елен, лос, росомаха, мечка, белка, лисица, песец, ондатра, норка, хермелин, заек. Реките и езерата са богати на различни видове риба.[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Мурманска област наброява 753 226 души (63-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Гъстота 5,2 души/km2. Градско население 93%. При преброяването на населението на Русия през 201 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 89%, украинци 4,8%, беларуси 1,7%, татари 0,8%, коми, саами и карели 0,2%, фини 0,03%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Мурманска област

В административно-териториално отношение Мурманска област се дели на 12 областни градски окръга, 5 муниципални района, 16 града, в т. ч. 6 града с областно подчинение (Апатити, Кировск, Мончегорск, Мурманск, Оленегорск и Полярни Зори), 4 града с районно подчинение (Заполярни, Кандалакша, Кола и Ковдор) и 6 града с особен статут (Гаджиево, Заозьорск, Островной, Полярни, Североморск и Снежногорск) и 11 селища от градски тип, в т.ч 1 сгт с особен статут (Сафоново).

Административно-териториално деление на Мурманска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Мурманск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Мурманск 154 298 096 гр. Мурманск 298 096
2. Александровск[4] 521 44 827 гр. Полярни 17 568 68 гр. Гаджиево, гр. Снежногорск
3. Апатити 2500 56 358 гр. Апатити 56 356 185
4. Кировск 3600 28 863 гр. Кировск 26 687 205
5. Мончегорск 3400 45 955 гр. Мончегорск 42 581 145
6. Оленегорск 1900 29 849 гр. Оленегорск 21 039 112
7. Островной[4] 463 1924 гр. Островной 1876 358
8. Полярни Зори 1000 16 956 гр. Полярни Зори 14 644 248
9. Ковдор 4066 21 389 гр. Ковдор 18 912 375
10. Заозьорск[4] 516 10 019 гр. Заозьорск 10 019 111
11. Североморск[4] 480 60 423 гр. Североморск 51 209 25 Сафоново
12. Видяево[4] 78 6146 пос. Видяево 6146 87
Муниципални райони
A. Кандалакшки 14 410 44 722 гр. Кандалакша 32 034 276 Зеленоборски
B. Колски 28 320 41 163 гр. Кола 9701 12 Верхнетуломски, Килдинстрой, Молочни, Мурмаши, Туманни
C. Ловозерски 52 978 10 910 с. Ловозеро 2871 199 Ревда
D. Печенгски 8700 37 204 сгт Никел 11 599 210 гр. Заполярни, Печенга
E. Терски 19 310 5294 сгт Умба 4658 404
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Мурманской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, олени (прибл. 60 хил. глави), свини; фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 6[5] 24,8[6] 16 12,1[6] 7,8[7] 7,1 7,7[7]

Източници

  1. ↑ Тельнова Н.А., Лукашов А.А. и др. Мурманска област (Му́рманская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци - Наноматериал [Монголы — Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-28 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Мурманска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Мурманска област
  4. ↑ а б в г д закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мурманска_област&oldid=11977956“.