Направо към съдържанието

Пензенска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пензенска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Пензенска област на картата на РусияПензенска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърПенза
Площ43 352 km²
Население1 274 062 души (2022)
29,4 души/km²
Адм. центърПенза
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ГубернаторОлег Мелниченко
Часова зонаUTC +3
МПС код58
Официален сайтwww.pnzreg.ru
Пензенска област в Общомедия

Пензенска област (на руски: Пе́нзенская о́бласть) е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 43 352 km2 (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.

История на областта

[редактиране | редактиране на кода]

Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.

През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана отделна Пензенска губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжкия край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Пензенска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Мордовия, на изток – с Уляновска област, на юг – със Саратовска област, на запад – с Тамбовска област и на северозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 43 352 km2 (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ).[2]

Територията на областта е разположена в района на Средното Поволжие. Голяма част от нея е заета от западните склонове на Приволжкото възвишение, силно разчленено от дълбоките речни долини на отделни възвишения и плоски гърбици с гъста мрежа от оврази и долове. Отделните възвишения и гърбици носят имената: Сурско плато (височина 270 – 300 m), Сурска Шишка (до 324 m), Сурско-Мокшанско възвишение и Керенски-Чембарско възвишение (височина до 292 m). В крайната западна част е разположена част от Окско-Донската равнина с височина 150 – 180 m.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,3 °C до -13,3 °C, средна юлска – от 18,8 °C до 20,5 °C. Годишната сума на валежите варира от 680 mm на североизток до 550 mm на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 125 дни на север до 139 дни на юг.[2]

На територията на Пензенска област протичат 2746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 15 458 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (около 2/3 от територията на областта) и на река Дон (около 1/3). Най-големите реки принадлежащи към басейна на Волга са Сура (десен приток на Волга) с притоците си Кадада, Уза, Айва, Инза и др. и Мокша (десен приток на Ока, която е десен приток на Волга). На юг протичат горните течения на реките Хопьор (ляв приток на Дон) и десният ѝ приток Ворона. Речната система на областта е гъста и разклонена, реките са с равнинен характер, имат бавно течение и широки заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през първата половина на април.[3]

В Пензенска област има около 4940 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 228 km2, като сама 77 от тях са по-големи от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и са разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро с площ от 1,01 km2 е Бобровото езеро в Кузнецки район. Най-големия изкуствен водоем е Сурското водохранилище на река Сура.[3]

Над 65% от територията на Пензенска област е заета от черноземни почви, като на север и северозапад те са предимно излужени и оподзолени, а на юг и югозапад – слабо излужени и типични черноземи. На североизток са разпространени светлосивите и сивите горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи и алувиални почви.[2]

Голяма част от Пензенска област попада в зоната на лесостепите. Горите заемат 20% от нейната територия. Основните горски масиви са съсредоточени на изток, като преобладават боровите и широколистните гори с господство на дъба. На север и североизток са развити предимно липови и брезово-липови гори, а в лесостепите като отделни малки масиви се срещат клен, липа, осика, ясен. По долините на Сура и Мокша има обширни борови масиви. Животинския свят е представен от полски плъх, лисица, норка, хермелин, светъл и черен пор, бурсук, лос, заек, бялка, бобър, ондатра и др.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Пензенска област наброява 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Гъстота 30,72 души/km2. Градско население 68,86%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 165 668 души (86,8%), татари 86 431 (6,4%, мордовци 54 703 (4,1%), чуваши 8595 (0,7%) и др.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Пензенска област се дели на 3 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Заречни[4], Кузнецк и Пенза) и 8 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Пензенска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Пенза
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Заречни[4] 124 64 982 гр. Заречни 64 982 12
2. Кузнецк 23 83 400 гр. Кузнецк 83 400 121
3. Пенза 288 523 726 гр. Пенза 523 726
Муниципални райони
1. Башмаковски 1618 20 708 сгт Башмаково 10 134 171
2. Бековски 1016 15 393 сгт Беково 6319 154
3. Белински 2124 24 548 гр. Белински 7843 129
4. Бессоновски 1220 48 666 с. Бессоновка 11 408 13
5. Вадински 1040 8454 с. Вадинск 4891 153
6. Городищенски 2053 49 036 гр. Городище 7951 48 гр. Сурск, Чаадаевка
7. Заметчински 2103 21 175 сгт Заметчино 9736 207
8. Исински 926 9812 сгт Иса 5147 98
9. Каменски 2206 56 249 гр. Каменка 36 566 75
10. Камешкирски 1270 11 398 с. Руски Камешкир 5209 113
11. Колишлейски 1685 23 554 сгт Колишлей 7907 71
12. Кузнецки 2071 37 363 гр. Кузнецк 121 Верхозим, Евлашево
13. Лопатински 1446 13 152 с. Лопатино 4392 96
14. Лунински 1705 18 633 сгт Лунино 7797 50
15. Малосердобински 1101 8886 с. Малая Сердоба 4368 107
16. Мокшански 2224 26 622 сгт Мокшан 11 569 44
17. Наровчатски 957 10 471 с. Наровчат 4199 149
18. Неверкински 985 14 241 с. Неверкино 4376 162
19. Нижнеломовски 1764 38 532 гр. Нижни Ломов 21 189 109
20. Николски 2512 31 033 гр. Николск 21 056 120 Сура
21. Пачелмски 1319 14 900 сгт Пачелма 7854 146
22. Пензенски 2844 59 071 с. Кондол 3789 51 Золотаревка
23. Сердобски 1722 49 463 гр. Сердобск 32 554 111
24. Сосновоборски 1567 15 186 сгт Сосновоборск 6084 147
25. Спаски 693 11 754 гр. Спаск 7178 162
26. Тамалински 1236 14 507 сгт Тамала 6745 173
27. Шемишейски 1595 16 611 сгт Шемишейка 6592 47
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пензенской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Родени в областта

[редактиране | редактиране на кода]

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, зърнени, фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2630[8] 2229,6 [9] 1945,3 1487,3 [9] 1258,2[10] 1169,1 1304,1[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пензенска област (Пе́нзенская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П - Функция на възмущение [П — Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пензенска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Пензенска област
  4. ↑ а б закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Световна организация на културата на здравеопазването
  6. ↑ Професор Виктор Скумин
  7. ↑ Библиотека Культуры Здоровья
  8. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  9. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  10. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пензенска_област&oldid=12058028“.