Тамбовска област

Тамбовска област
	Тамбовска област
Субект на Руската федерация
	Тамбовска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Тамбов
Площ	34 462 km²
Население	1 033 552 души (2018); 30 души/km²
Адм. център	Тамбов
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Олег Бетин
Часова зона	UTC +3
МПС код	68
Официален сайт	www.tambov.gov.ru
	Тамбовска област в Общомедия

Тамбовска област (неофициално се нарича Тамбовщина) е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг^[1]. Площ 34 462 km² (63-то място по големина в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 033 552 души (50-място в Руската Федерация, 0,7% от нейното население). Административен център град Тамбов. Разстояние от Москва до Тамбов 480 km.

Историческа справка

Най-старият град в Тамбовска област е Тамбов, основан като укрепен пункт през 1636 г. Същата година е основано като укрепен пункт и селището Козлов, което през 1779 г. е утвърдено за град, преименуван през 1932 г. на град Мичуринск. През 1779 г. за градове са утвърдени още селищата Кирсанов и Моршанск, а останалите четири града са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. Тамбовското наместничество е преобразувано в Тамбовска губерния. На 16 юли 1928 г. от бившите Воронежка, Курска, Орловска и Тамбовска губерния е образувана Централно-черноземната област. На 13 юни 1934 г. Централно-Черноземната област се разделя на Курска и Воронежка област, а на 27 септември 1937 г. от части от двете области е образувана Тамбовска област, границите на която почти съвпадат с тези на бившата Тамбовска губерния.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Тамбовска област се намира в централната част на Европейска Русия. На север граничи с Рязанска област, на изток – с Пензенска и Саратовска област, на юг – с Воронежка област и на запад – с Липецка област. В тези си граници заема площ от 34 462 km² (63-то място по големина в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ).^[2]

Релеф

Областта е разположена в центъра на Източноевропейската равнина, като заема централната част на Окско-Донската низина. За релефа са характерни плоските вододели, осеяни с множество оврази и долове, които се редуват с широки речни долини. Средна надморска височина 110 – 115 m. На изток (вододела между реките Цна и Ворона) на територята на областта навлизат западните склонове на Проволжкото възвишение с височина до 214 m.^[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -10,5 °C на югозапад, -11,5 °C на североизток. Годишната сума на валежите е от 450 mm на юг и югоизток до 500 mm на север с максимум (до 70%) от април до октомври. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 178 денонощия на север до 185 денонощия на юг.^[2]

Води

Речната система на Тамбовска област е представена от 1398 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 9110 km и тя принадлежи към два водосборни басейна: на река Дон (57%), вливаща се в Азовско море и река Волга (43%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към басейна на Дон са Воронеж (ляв приток на Дон) с притоците си Полной Воронеж, Лесной Воронеж и Матира; Ворона и Савала (десни притоци на Хопьор, която е ляв приток на Дон) и Битюг (ляв приток на Дон). Най-голямата река принадлежаща към басейна на Волга е река Цна (ляв приток на Мокша, десен приток на Ока, която десен приток на Волга) с притоците си Челновая, Керша и Кашма. Реките в областта имат равнинен характер, малък наклон, бавно течение, заблатени заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 70%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата или края на март.^[3]

На територията на областта са разположени над 2,9 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 190 km², като само 120 езера са по-големи от 10 дка. Болшинството от тях са крайречни, а на североизток има и няколко с ледников произход. Най-големите езера в Тамбовска област са Рамза, Илмен и Кипец, разположени в заливната тераса на река Ворона и с площ съответно 2,16, 1,65 и 1,08 km². Най-големите изкуствени водоеми са Тамбовското (Котовското) водохранилище на река Лесной Тамбов (десен приток на Цна) и Шупшанското водохранилище на река Шупшанка (ляв приток на Лесной Воронеж). Блатата и заблатените земи заемат 439 km², 1,27% от територията на областта.^[3]

Почви, растителност, животински свят

В Тамбовска област преобладават черноземните почви (над 80% от територията), като на юг са разпространени мощните черноземи, а в централните и северни райони – излужените черноземи. Покрай десните брегове на долините на реките Цна, Челновая и Воронеж са развити сиви горски почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви.^[2]

Тамбовска област попада в лесостепната зона, като обработваемите земи заемат около 70% от площта ѝ. Горите съставени от бор, дъб, бреза, осика, ела, липа, ясен, клен заемат около 10% от територията и са разположени основно по долините на реките Цна, Челновая, Воронеж и Ворона.^[2]

В горските райони обитават мечки, лосове, вълци, диви свине, лисици, зайци, белки, бобри, мишки. Множество видове птици, а в реките различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2018 населението на Тамбовска област възлиза на 1 033 552 души (50-място в Руската Федерация, 0,7% от нейното население). Плътност 29,99 души/km². Градско население 60,89%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 037 097 (97%), украинци 7263 (0,7%), кюрди 6262 (0,6%), арменци 4544 (0,4%), цигани 4120 (0,4%).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Тамбовска област се дели на 7 областни градски окръга, 23 муниципални района, 8 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение (Жердевка) и 12 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Тамбовска област към 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Тамбов (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Кирсанов	11	16 682	гр. Кирсанов	16 682	95
ІІ. Котовск	17	30353	гр. Котовск	30 353	20
ІІІ. Мичуринск	78	93 690	гр. Мичуринск	93 690	73
ІV. Моршанск	19	39 362	гр. Моршанск	39 362	304
V. Расказово	36	43 958	гр. Расказово	43 958	40
VІ. Тамбов	91	290 365	гр. Тамбов	290 365
VІІ. Уварово	23	24 162	гр. Уварово	24 162	117
Муниципални райони
1. Бондарски	1254	11 059	с. Бондари	4052	69
2. Гавриловски	995	10 578	с. Гавриловка 2-я	3956	130
3. Жердевски	1397	27 554	гр. Жердевка	14 296	271
4. Знаменски	1102	16 791	сгт Знаменка	5635	33
5. Инжавински	1835	19 924	сгт Инжавино	8501	112
6. Кирсановски	1308	19 717	гр. Кирсанов		95
7. Мичурински	1655	32 994	гр. Мичуринск		73
8. Мордовски	1455	16 606	сгт Мордово	5930	214	Новопокровка
9. Моршански	2880	29 952	гр. Моршанск		304
10. Мучкапски	1181	13 229	сгт Мучкапски	6473	139
11. Никифоровски	1192	17 448	сгт Дмитриевка	7609	49
12. Первомайски	941	26 921	сгт Первомайски	11 742	110
13. Петровски	1779	16 900	с. Петровское	5710	111
14. Пичаевски	1294	12 818	с. Пичаево	3407	371
15. Расказовски	1802	21 312	гр. Расказово		40
16. Ржаксински	1415	15 835	сгт Ржакса	4487	85
17. Сампурски	1008	12 253	с. Сатинка	3567	61
18. Сосновски	2382	28 264	сгт Сосновка	8590	171
19. Староюревски	1008	12 563	с. Староюрево	6144	145
20. Тамбовски	2632	103 023	гр. Тамбов			Новая Ляда
21. Токарьовски	1434	15 981	сгт Токарьовка	6676	239
22. Уваровски	1141	9881	гр. Уварово		117
23. Умьотски	1097	10 653	сгт Умьот	4368	112

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Тамбовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Селско стопанство

В тази област по-голямата част от земята е заета от черноземни почви. Ето защо развитието на селското стопанство се счита за приоритет.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	2437^[4]	2068,3^[5]	1766,9	1360,3^[5]	1282,1^[6]	1426,7	1757,1^[6]

Външни препратки

Информационен портал на Тамбовската областна админисрация Архив на оригинала от 2008-09-26 в Wayback Machine.

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тамбовска област (Тамбо́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство - Телевизия [Социальное партнёрство — Телевидение]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-02-04 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тамбовская область, том 25, стр. 243
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Тамбовска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-31-1] Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тамбовска област (Тамбо́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство - Телевизия [Социальное партнёрство — Телевидение]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-02-04 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тамбовская область, том 25, стр. 243

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Тамбовска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]