Направо към съдържанието

Новгородска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новгородска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Новгородска област на картата на РусияНовгородска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВелики Новгород
Площ54 501 km²
Население606 305 души (2018)
11,1 души/km²
Адм. центърВелики Новгород
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторСергей Митин
Часова зонаUTC +3
МПС код53
Официален сайтwww.novreg.ru
Новгородска област в Общомедия

Новгородска област е субект на Руската Федерация, в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Административен център град Велики Новгород. Разстояние от Москва до Велики Новгород 606 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Новгородска област се намират едни от най-старите руски градове: Велики Новгород – за първи път се споменава в древните летописи през 859 г. под името Новгород Велики. От началото на втората половина на ІХ в. е известен като най-значителния град в северозапада на Русия. От Х до ХІІ в. е в пределите на Киевска Рус. Други стари селища са Холм (от 1144 г., град от 1777 г.) и Старая Руса (от 1167 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени: Боровичи и Валдай (1770 г.) и Солци (1781 г.). Новгородска област е образувана на 5 юли 1944 година.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Новгородска област се намира в северозападната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На север граничи с Ленинградска област, на североизток – с Вологодска област, на югоизток и юг – с Тверска област и на запад – с Псковска област. В тези си граници заема площ от 54 501 km2 (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).[2]

Разположена е в северозападната част на Източноевропейската равнина и по характера на релефа може да бъде разделена на две части – равнинна западна и възвишена и хълмиста източна. Западната част е заета от обширната и заблатена Приилменска низина. На югоизток се простира хълмисто-моренното Валдайско възвишение (височина до 296 m), по което преминава главния вододел между Балтийско и Каспийско море. Възвишението е стъпаловидно терасирано над Приилменската низина и е силно разчленено от долините на реките. На североизток в пределите на областта попада част от Тихвинския рид (Тихвинска гряда) с височина до 280 m.[2]

Климатът на областта е умереноконтинентален. Зимата е мека и снежна със средна януарска температура от -7,5 °C до -10,2 °C, а лятото е умерено топло със средна юлска температура от 16,5 °C до 17,5 °C. Годишна сума на валежите е 700 – 800 mm. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 119 до 132 дни.[2]

На територията на областта протичат около 15 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 38 хил.km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Нева (над 97%), вливаща се в Балтийско море и на река Волга (под 3%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към водосборния басейн на река Нева са: Мста, Пола, Ловат и Шелон, вливащи се чрез делти в езерото Илмен, от което изтича река Волхов, вливаща се в Ладожкото езеро. Най-голямата река принадлежаща към водосборния басейн на Волга е левият ѝ приток река Молога, протичаща през крайната източна част на областта. По-голямата част от реките в областта имат спокойно течение и малка скорост, а тези протичащи през Валдайското възвишение са по-бързи и с по-дълбоки долини. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове предимно през есента и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април.[3]

В Новгородска област има над 2,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ над 1,7 хил.km2, в т.ч. около 1,6 хил. езера с площ над 10 дка. Значително част от новгородските езера са с ледников произход. На изток се срещат карстови езера, а има и множество крайречни (старици) езера и езера в делтите на реките, вливащи се в езерото Илмен. Най-голямото езеро в областта и едно от най-големите в Русия е езерото Илмен. Други по-големи езера са Селигер (северната му акватория) в басейна на река Волга, Валдайско, Ужинско, Веле, Пирос и др. Блатата заемат 10,06% от територията на областта – 5483 km2, като на границата между Новгородска и Псковска област е разположена една от най-големите блатни системи в Европа – Полистово-Ловатската блатна система.[3]

Почвите са предимно ливадно-подзолисти, заблатени на северозапад. Горите заемат над 50% от територията на областта. На север и североизток са се съхранили иглолистни гори (смърч, бор), а на запад – широколистни (бреза, осика, дъб). Около 7% са заети от пасища, разпространени предимно по бреговете на езерото Илмен.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари населението на Новгородска област наброява 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Гъстота 11,12 души/km2. Градско население 71,54%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 530 280 души (95,06%), украинци 7025 (1,19%), цигани 3598 (0,61%), беларуси 3438 (0,58%), други 15 054 (2,55%).

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Новгородска област

В административно-териториално отношение Новгородска област се дели на 1 областен градски окръг, 21 муниципални района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Боровичи, Велики Новгород и Старая Руса) и 7 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Новгородска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Велики Новгород
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Велики Новгород 90 222 594 гр. Велики Новгород 222 594
Муниципални райони
1. Батецки 1592 5428 пос. Батецки 2258 62
2. Боровички 3138 65 116 гр. Боровичи 50 896 177
3. Валдайски 2702 23 776 гр. Валдай 14 379 140
4. Волотовски 995 4906 пос. Волот 2236 147
5. Демянски 3199 10 760 сгт Демянск 4453 181
6. Крестецки 2791 12 109 сгт Крестци 7904 85
7. Любитински 4486 8857 сгт Любитино 2535 235 Неболчи
8. Маловишерски 3281 15 217 гр. Малая Вишера 11 015 93
9. Марьовски 1819 4315 с. Марьово 2297 234
10. Мошенски 2568 6421 с. Мошенское 2229 228
11. Новгородски 4596 63 413 гр. Велики Новгород Панковка, Пролетарий
12. Окуловски 2521 21 908 гр. Окуловка 10 470 140 Кулотино, Угловка
13. Парфински 1591 13 019 сгт Парфино 6784 116
14. Пестовски 2110 20 683 гр. Пестово 15 461 314
15. Поддорски 2954 4040 с. Поддоре 1860 158
16. Солецки 1423 16 951 гр. Солци 8995 78
17. Староруски 3111 43 469 гр. Старая Руса 29 019 99
18. Хвойнински 3186 14 697 сгт Хвойная 5985 258
19. Холмски 2179 5384 гр. Холм 3445 201
20. Чудовски 2332 20 901 гр. Чудово 14 730 75
21. Шимски 1837 11 558 сгт Шимск 3726 48
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Новгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се свине, птици; едър рогат добитък, фуражни култури, картофи, зеленчуци; зърнени култури.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 567[4] 484,8[5] 371,8 280,1[5] 180,6[6] 181,4 178,5[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Новгородска област Архив на оригинала от 2011-12-25 в Wayback Machine..

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Новгородска област (Новгородская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новгородска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Новгородска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Новгородска_област&oldid=11979364“.