Направо към съдържанието

Забайкалски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Забайкалски край
Забайкальский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Забайкалски край на картата на РусияЗабайкалски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърЧита
Площ431 892 km²
Население1 072 806 души (2018)
2,48 души/km²
Адм. центърЧита
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторРавил Гениатулин
Часова зонаUTC +9
МПС код75, 80
Официален сайт75.ru
Забайкалски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Забайкалски край

Забайкалски край е субект на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-о място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население към 2018 г. 1 072 806 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект на Руската Федерация – Забайкалски край.[2]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-о място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).[2]

В югозападната част на региона се намира Агѝнската степ.

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (връх Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (връх Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (връх Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 °C на юг до -33 °C на север, средна юлска съответно от 21 °C до 17 °C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).[3]

На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km2. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km2, като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.

Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд. m3, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.

В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – борсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 души/km2, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.

Етнически състав

Народи над 1000 души за 2010 г. при население от 1 107 107 души:

  • Руснаци – 977 400 (89,9 %)
  • Буряти – 73 941 (6,8 %)
  • Украинци – 6743 (0,6 %)
  • Татари – 5857 (0,5 %)
  • Арменци – 3943 (0,3 %)
  • Азербайджанци – 2045 (0,3 %)
  • Киргизи – 1634 (0,2 %)
  • Беларуси – 1544 (0,2 %)
  • Узбеки – 1515 (0,2 %)
  • Евенки – 1387 (0,1 %)

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Забайкалски край

В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т. ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск-Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Забайкалски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Чита (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Чита 562 347 088 гр. Чита 347 088
Агински 65 18 001 сгт Агинское 347 088 167
Горни[4] ? 11 337 сгт Горни 11 337 65
Петровск-Забайкалски 300 16 524 гр. Петровск-Забайкалски 16 524 413
Муниципални райони
1. Агински 6180 17 113 сгт Агинское 167 Новоорловск, Орловски
2. Акшински 7500 9195 с. Акша 3383 269
3. Александрово-Заводски 7650 7785 с. Александровски Завод 2458 510
4. Балейски 5050 18 333 гр Балей 11 370 350
5. Борзински 8670 47 569 гр. Борзя 28 983 349 Шерловая Гора
6. Газимуро-Заводски 14 500 8904 с. Газимурски Завод 3731 554
7. Дулдургински 7200 14 392 с. Дулдурга 6489 186
8. Забайкалски 5254 21 252 сгт Забайкалск 13 228 459
9. Каларски 56 600 8160 с. Чара 1910 1221 Новая Чара
10. Калгански 3140 7743 с. Калга 3094 581
11. Каримски 8160 35 478 сгт Каримское 12 861 100 Дарасун, Курорт Дарасун
12. Краснокаменски 5410 59 572 гр. Краснокаменск 52 811 535
13. Красночикойски 28 290 12 554 с. Красни Чикой 7107 561
14. Кирински 16 200 12 644 с. Кира 4246 445
15. Могойтуйски 6230 26 416 сгт Могойтуй 11 046 202
16. Могочински 25 323 24 786 гр. Могоча 13 785 709 Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка
17. Нерчински 5230 27 337 гр. Нерчинск 14 945 305 Приискови
18. Нерчинско-Заводски 8920 9574 с. Нерчински Завод 2528 656
19. Оловянински 6270 36 468 сгт Оловяная 7677 249 Золотореченск, Калангуй, Ясногорск
20. Ононски 6030 9955 с. Нижни Цасучей 3188 278
21. Петровск-Забайкалски 9110 17 537 гр. Петровск-Забайкалски 413 Баляга, Новопавловка, Тарбагатай
22. Приаргунски 4740 20 364 сгт Приаргунск 7283 595 Кличка
23. Сретенски 15 190 21 793 гр. Сретенск 6687 385 Кокуй, Уст Карск
24. Тунгиро-Олекмински 43 770 1328 с. Тупик 919 811
25. Тунгокоченски 50 400 11 760 с. Верх Усугли 2485 385 Вершино-Дарасунски
26. Улетовски 16 500 18 577 с. Улети 6765 120 Дровяная
27. Хилокски 14 800 28 759 гр. Хилок 10 786 261 Могзон
28. Чернишевски 12 770 32 899 сгт Чернишевск 12 868 392 Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен
29. Читински 15 708 65 227 гр. Чита Атамановка, Новокручинински, Яблоново
30. Шелопугински 4400 7078 с. Шелопугино 3045 462
31. Шилкински 6440 39 772 гр. Шилка 13 313 248 Первомайски, Холбон

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, овце, свине, птици, коне, фуражни, зърнени култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1698[5] 1542,9[6] 746,8 339,6[6] 278,8[7] 217,2 208,2[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ганина Г.В., Самойлова Г.С., Заяц Д.В., Константинов М.В., Алкин С.В., Селевёрстов В.В., Павлинов П.С., Фраёнова О.В., Звенигородская Н.Э. Забайкалски край (Забайкальский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво – Лъчение [Железное дерево – Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Забайкалски край
  4. ↑ закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Забайкальского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Забайкалски_край&oldid=12324391“.