Ивановска област
Ивановска област | |
Субект на Руската федерация | |
Ивановска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Иваново |
Площ | 21 437 km² |
Население | 1 014 620 души (2017) 47,3 души/km² |
Адм. център | Иваново |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Станислав Воскресенски |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 37 |
Официален сайт | www.ivanovoobl.ru |
Ивановска област в Общомедия |
Ивановска област е субект на Руската Федерация в Централния федерален окръг [1]. Площ 21 437 km2 (74-то място в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население). Административен център град Иваново. Разстояние от Москва до Иваново 318 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Най-старият град на територията на Ивановска област е Юревец възникнал като укрепление под името Юревец-Поволжки през 1225 г. През 1539 г. е основан град Шуя, а през ХVІІІ век за градове са признати населените места Пучеж (1745 г.), Кинешма (1777 г.) и Гаврилов Посад (1789 г.). Сегашният административен център на областта град Иваново е признат за град Иваново-Вознесенск след обединяването на село Иваново и Слобода Вознесенская през 1871 г., а през 1932 г. е преименуван на Иваново.
На 14 януари 1929 г. е образувана Ивановска Промишлена област. На 11 март 1936 г. от нейния състав е отделена Ярославска област, а останалата част е преименувана на Ивановска област. На 14 август 1944 г. от състава на Ивановска област са формирани Костромска и Владимирска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Ивановска област се намира в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи с Ярославска област, на север – с Костромска област, на изток – с Нижегородска област и на юг – с Владимирска област. В тези си граници заема площ от 21 437 km2 (74-то място по големина в Руската Федерация, 0,13% от нейната територия).[2]
Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Голяма част от територията ѝ представлява слабохълмиста равнина, равномерно и плитко разчленена от долините на реките и сухи оврази. На северозапад има ниско моренно възвишение, явяващо се вододел между реките Волга и Клязма, като на югоизток и изток то се понижава и покрай левия бряг на Клязма преминава в пясъчна, слабохълмиста равнина (Балахнинска низина, Лухско полесие), обрасла с гори, с торфени блата и малки езера. На запад, на територията на Ивановска област навлиза по-хълмистата част на възвишението Юревско Ополе, гъсто набраздено от оврази, а на север – слабохълмистата и на места заблатена Унженска низина.[2]
Климатът е умереноконтинентален., с топло лято (средна юлска температура 18 – 19 °C) и умерено студена зима (средна януарска температура -12 °C). Годишна сума на валежите 550 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период с температури над 5 °C е 160 – 174 денонощия.[2]
В Ивановска област има около 1775 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 16,4 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга пресича североизточната част на областта, като левите ѝ притоци Мера, Немда, Унжа са многоводни, а десните – маловодни и къси. По южния склон на Волжко-Клязминския вододел се стичат реките Нерл, Увод, Теза, Лух и др., леви притоци на Клязма, която е ляв приток на Ока, от басейна на Волга. Реките в областта са с малък наклон, спокойно течение и са разпределени равномерно по нейната територия. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Те се характеризират с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в началото или средата на април.[3]
На територията на областта има над 2800 естествени и изкуствени езера с обща площ около 635 km2, като само 180 от тях са с площ над 10 дка. По-голямата част са ледникови и карстови езера, а по долините на реките се срещат и крайречни езера (старици) и са разположени предимно в централните и южни части на областта. Най-големите естествени езера са: Рубско (2,9 km2) и Свято (2,5 km2). Най-големите изкуствени водоеми са: Горковското водохранилище (на територията на областта е неговата „опашка“) на река Волга и Уводското водохранилище на река Увод. Блатата в областта заемат 2,35% от нейната площ – 503 km2, като най-големите блатни масиви са: Куракинските и Ламненските блата.[3]
Най-разпространените почви в Ивановска област са различни видове подзолисти почви и блатни почви. По вододелите на северозапад и север са развити ливадно-подзолистите почви, в пониженията – подзолисто-торфени и блатни почви, а по долините на реките – заблатени ливадни почви. На югозапад най-разпространени са плодородните ливадно-черноземни почви, а по долините на Волга, Клязма и Лух – ливадно силноподзолисти почви.[2]
Областта е разположена в преходната полоса между тайгата и смесените гори. Горите заемат около 1 млн.ха, 38% от територията на областта. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на Волга и в Южкия и Тейковски райони. Смърчови гори има в междуречието между Волга и Лух, а борови гори са развити върху песъчливи и оподзолени почви. Преобладаващите дървесни видове са: бреза 35%, бор 35%, осика 14%, смърч 14%. Ливадите и пасищата заемат около 8% от територията на областта, като много от тях са заблатени.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Ивановска област е наброявало 1 014 620 души (52-ро място в Руската Федерация, 0,69% от нейното население).
- Национален състав
Народ | Численост 2002 г. души (* Архив на оригинала от 2011-10-10 в Wayback Machine.) |
Численост 2010 г. души[4] |
---|---|---|
Руснаци | 1 075 815 | 962 219 |
Украинци | 10 629 | 7684 |
Татари | 8205 | 6696 |
Арменци | 4012 | 4645 |
Азербайджанци | 3166 | 3545 |
Беларуси | 3483 | 2379 |
Цигани | 2031 | 2283 |
Узбеки | 698 | 1399 |
Мордовци | 1948 | 1243 |
Чуваши | 1648 | 1240 |
Молдовани | 1246 | 1181 |
Други националности | 11 599 | 12 255 |
Лица непосочили национална принадлежност | 23 849 | 54 882 |
показани са народи c численост над 1000 души |
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Ивановска област се дели на 6 областни градски окръга, 21 муниципални района, 17 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Вичуга, Иваново, Кинешма, Кохма, Тейково и Шуя), 11 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Иваново (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Вичуга | 30 | 34 868 | гр. Вичуга | 34 868 | 71 | |
2. Иваново | 105 | 406 933 | гр. Иваново | 406 933 | ||
3. Кинешма | 49 | 83 871 | гр. Кинешма | 83 871 | 105 | |
4. Кохма | 13 | 30 316 | гр. Кохма | 30 316 | 13 | |
5. Тейково | 27 | 32 791 | гр. Тейково | 32 791 | 35 | |
6. Шуя | 33 | 58 723 | гр. Шуя | 58 723 | 32 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Верхнеландехски | 626 | 4590 | сгт Верхни Ландех | 1755 | 117 | |
2. Вичугски | 1006 | 17 819 | гр. Вичуга | 71 | Каменка, Новописцово, Старая Вичуга | |
3. Гаврило-Посадски | 960 | 16 070 | гр. Гаврилов Посад | 5715 | 85 | Петровски |
4. Заволжки | 1148 | 15 482 | гр. Заволжск | 10 384 | 113 | |
5. Ивановски | 1080 | 38 066 | гр. Иваново | |||
6. Илински | 1360 | 8460 | сгт Илинское-Хованское | 2979 | 90 | |
7. Кинешемски | 1583 | 21 741 | гр. Кинешма | 105 | гр. Наволоки | |
8. Комсомолски | 1200 | 20 135 | гр. Комсомолск | 8366 | 59 | |
9. Лежневски | 773 | 18 687 | сгт Лежнево | 7837 | 26 | |
10. Лухски | 955 | 8362 | сгт Лух | 2762 | 94 | |
11. Палехски | 853 | 9661 | сгт Палех | 4821 | 62 | |
12. Пестяковски | 1119 | 6011 | сгт Пестяки | 3478 | 120 | |
13. Приволжки | 600 | 24 190 | гр. Приволжск | 15 824 | 47 | гр. Пльос |
14. Пучежки | 785 | 11 339 | гр. Пучеж | 7078 | 157 | |
15. Родниковски | 935 | 33 581 | гр. Родники | 24 662 | 59 | |
16. Савински | 861 | 10 966 | сгт Савино | 5050 | 65 | |
17. Тейковски | 1290 | 11 312 | гр. Тейково | 35 | Нерл | |
18. Фурмановски | 763 | 40 636 | гр. Фурманов | 34 309 | 33 | |
19. Шуйски | 1065 | 21 841 | гр. Шуя | 32 | Колобово | |
20. Южки | 1343 | 23 347 | гр. Южа | 12 834 | 95 | |
21. Юревецки | 860 | 13 408 | гр. Юревец | 8378 | 168 |
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]В основата областта на селското стопанство – животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 2810[5] | 2193,9[6] | 1838,1 | 1626,9[6] | 1207,9[7] | 853,0 | 862,8[7] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Ивановска област (Ивановская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво – Лъчение [Железное дерево – Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ивановска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ивановска област
- ↑ Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ивановской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |