Бурятия
Република Бурятия Буряад Улас | |
Субект на Руската федерация | |
Бурятия на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Улан Уде |
Площ | 351 334 km² на 15 място в РФ |
Население | 985 431 души (2021) 2,8 души/km² на 55 място в РФ |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Вячеслав Наговицин |
Езици | бурятски, руски |
Часова зона | UTC UTC+8 |
МПС код | 03 |
Официален сайт | egov-buryatia.ru |
Бурятия в Общомедия |
Република Бурятия (на бурятски: Буряад Улас, на руски: Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 351 334 km2 (14-о място, 2,05%), население на 1 януари 2017 г. 984 134 души (55-о място, 0,67%). Столица е град Улан Уде. Разстояние от Москва до Улан Уде — 5532 km.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. На 7 юли 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР, а от 27 март 1992 г. Република Бурятия е в състава на Руската федерация.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Република Бурятия се намира в южната част на Източен Сибир, в Задбайкалието, на източния и югоизточния бряг на езерото Байкал. На юг граничи с Монголия, на запад с Република Тува, на северозапад и север с Иркутска област, на изток и югоизток със Забайкалски край. В тези си граници Република Бурятия има площ от 351 334 km2, което представлява 6,86% от територията на Русия и 15-о място по големина.[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото Байкал, намиращо се на 455 m н.в.). Като цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Централната и южната част на страната е заета от Селенгинските планини с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината Източен Саян, като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх Мунку-Сардък 3491 m.. Източно от езерото Байкал в пределите на Бурятия попада западната и северна част на Байкалската планинска област с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на Становата планинска земя. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на Витимското плато с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.[2]
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5 °C, средна юлска +17,6 °C. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слани, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките Селенга, Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5 °C е 150 – 160.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната територия се отнасят към водосборните басейни на реките Енисей, вливаща се в Карско море и Лена, вливаща се м море Лаптеви. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на теченията им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.
Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Енисей, в случая водосборния басейн на езерото Байкал са: Селенга с притоците си Хилок, Чикой, Джида и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в Байкал и реките Иркут и Ока леви притоци на Ангара.
Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: Витим, Чуя и Чая, вливащи се директно в Лена, Конда, Ципа и Мама (притоци на Витим) и Амалат (приток на Ципа).[3]
На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km2 (без акваторията на езерото Байкал), а заедно с него – около 23 хил.km2. На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото Байкал и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река Селенга и на Витимското плато.[3]
Почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.
Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в Задбайкалието расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението наброява 984 134 души (2017 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-о място. Урбанизацията на населението е 59,62%.
Националният състав на населението е следният:
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Република Бурятия се дели на: 2 републикански градски окръга, 21 муниципални района (аймаци), 6 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение (Улан Уде и Северобайкалск) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Улан Уде (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
Северобайкалск | 119 | 23 673 | гр. Северобайкалск | 23 673 | 1048 | |
Улан Уде | 348 | 431 922 | гр. Улан Уде | 431 922 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Баргузински | 18 533 | 22 294 | с. Баргузин | 5702 | 315 | Уст Баргузин |
2. Баунтовски | 66 816 | 8743 | с. Багдарин | 4735 | 593 | |
3. Бичурски | 4491 | 23 233 | с. Бичура | 9145 | 201 | |
4. Джидински | 8628 | 24 611 | с. Петропавловка | 7346 | 240 | Джида |
5. Еравнински | 25 600 | 17 211 | с. Сосново-Озерско | 6128 | 296 | |
6. Заиграевски | 6602 | 51 251 | сгт Заиграево | 5362 | 65 | Онохой |
7. Закаменски | 15 345 | 26 091 | гр. Закаменск | 11 249 | 420 | |
8. Иволгински | 2068 | 52 227 | с. Иволгинск | 7382 | 29 | |
9. Кабански | 13 537 | 57 094 | с. Кабанск | 6038 | 113 | гр. Бабушкин, Каменск, Селенгинск |
10. Кижингински | 7871 | 15 112 | с. Кижинга | 6373 | 197 | |
11. Курумкански | 12 491 | 13 852 | с. Курумкан | 5465 | 411 | |
12. Кяхтински | 4663 | 37 465 | гр. Кяхта | 20 013 | 235 | Наушки |
13. Муйски | 25 164 | 10 264 | сгт Таксимо | 8114 | 1434 | Северомуйск |
14. Мухоршибирски | 4532 | 23 413 | с. Мухоршибир | 5162 | 120 | |
15. Окински | 25 594 | 5470 | с. Орлик | 2555 | 770 | |
16. Прибайкалски | 15 472 | 26 756 | с. Турунтауво | 5901 | 57 | |
17. Северобайкалски | 53 991 | 12 262 | сгт Нижнеангарск | 4520 | 1028 | Кичера, Новий Уоян, Янчукан |
18. Селенгински | 8269 | 42 605 | гр. Гусиноозерск | 23 280 | 110 | |
19. Тарбагатайски | 3304 | 20 509 | с. Тарбагатай | 4308 | 50 | |
20. Тункински | 11 800 | 20 795 | с. Кирен | 5275 | 490 | |
21. Хорински | 13 431 | 17 281 | с. Хоринск | 8138 | 165 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 846[4] | 767,8[5] | 551,1 | 361,6[5] | 221,8[6] | 192,8 | 154[6] |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сървър на органите на държавната власт в Република Бурятия Архив на оригинала от 2007-05-27 в Wayback Machine.
- Бурятия.ру Архив на оригинала от 2004-09-25 в Wayback Machine.
- Сайт на Бурятия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Гладкевич Г.И., Кызласов И.Л., Санжиева Т.Е., Фёдоров К.Н., Прокинова А.Н., Цендина А.Д. Бурятия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-01-11 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Бурятия
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Бурятия
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Бурятии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |