Рязанска област
Рязанска област Рязанская область | |
Субект на Руската федерация | |
Рязанска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Рязан |
Площ | 39 605 km² |
Население | 1 121 474 души 28,3 души/km² |
Адм. център | Рязан |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Георгий Шпака |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 62 |
Валута | рубла |
Официален сайт | www.ryazan.gov.ru |
Рязанска област в Общомедия |
Рязанска област е субект на Руската Федерация, в Централния федерален окръг.[1] Площ 39 605 km2 (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 121 474 души (46-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Рязан. Разстояние от Москва до Рязян – 196 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Първият град на територията на сегашната Рязянска област е град Переяславъл, основан през 1095 г., след това Переяславъл-Рязански, от 1777 г. – Рязан. През 1238 г. възниква Михайлов, официално утвърден за град през 1778 г. През 1467 г. е образуван град Городец Мешчерски, след това Касимов. През ХVІ в. възникват градовете Ряжск (1502 г., официално утвърден за град през 1776 г.) и Шацк (1553 г.). През 1663 г. е основан Скопин, утвърден за град през 1778 г., а същата година за град е утвърден и Спаск Рязански. останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 януари 1929 г. Рязянска губерния е разформирована и влиза в състава на Централно-промишлената зона. Рязанска област е образувана на 26 септември 1937 г., като е отделена от състава на Московска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Рязанска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Тулска област, на северозапад – с Московска област, на север – с Владимирска област, на североизток – с Нижегородска област, на изток – с Република Мордовия, на югоизток – с Пензенска област и на юг – с Тамбовска и Липецка област. в тези си граници заема площ от 39 605 km2 (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ).[2]
Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в басейна на средното и отчасти на долното течение на река Ока (десен приток на Волга). Като цяло релефът е равнинен. Северната част на областта (покрай левия бряг на Ока) е заета от Мешчерската низина (височина от 80 – 100 m на север до 120 – 130 m на юг). Източната част (покрай десния бряг на Ока) попада в северната периферия на Окско-Донската равнина (височина до 180 m), а на запад се простират източните разклонения на Средноруското възвишение (височина до 237 m).[2]
Климатът е континентален, с умерено студена зима и топло лято. Средна юлска температура 19,2 °C, средна януарска – от -11,5 °C на североизток до -10,3 °C на югозапад. Годишна сума на валежите 450 – 500 mm.[2]
На територията на Рязанска област протичат 895 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 255 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга 97% от територията на областта и на река Дон – 3%. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си: леви – Пра, Гус; десни – Проня (с Ранова), Пара, Мокша (с Цна). В крайния югозападен ъгъл на областта, по границата с Липецка област преминава малък участък от течението на река Дон с левия си приток река Кочуровка. Реките в областта са с равнинен характер – малък наклон, ниска скорост на течението, добре развити заливни тераси и множество меандри. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]
В областта има над 4300 езера и изкуствени водоеми с обща площ над 220 km2, като само 900 от тях са с площ по-голяма он 10 дка. В северните части са разпространени предимно езера с ледников произход, а в централните и южните части – крайречни езера, основно покрай река Ока. Срещат се и малки карстови езера. Най-голямото естествено езеро в областта е Великое (20,4 km2) в северната ѝ част, в басейна на река Пра. Най-големите изкуствени водоеми са Пронското (на границата с Тулска област) и Новомичуринското водохранилища по течението на река Проня.[3]
Почвите са предимно подзолисти, сиви горски и деградирали черноземи. Горите заемат 24% от територията на областта, като значителни масиви са се съхранили в Мешчерската низина. Иглолистните гори са на север, а широколистните – на юг от долината на Ока. В горите обитават бялка, лисица, заек, вълк, дива свиня, лос, а реките и езерата са богати на риба.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. населението на Рязанска област е 1 121 474 души (46-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Гъстота 28,32 души/km2. Градско население 72%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Рязанска област е бил следния: руснаци 1 023 919 души (95,1%), украинци 8894 (0,8%), мордовци 5564 (0,5%), арменци 5549 (0,5%) и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Рязянска област се дели на 4 областни градски окръга, 25 муниципални района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Касимов, Рязан, Сасово и Скопин) и 8 града с районно подчинение, и 21 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Рязан (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Касимов | 32 | 30 696 | гр. Касимов | 30 696 | 156 | |
ІІ. Рязан | 224 | 537 622 | гр. Рязан | 537 622 | ||
ІІІ. Сасово | 24 | 25 747 | гр. Сасово | 25 747 | 184 | |
ІV. Скопин | 31 | 27 348 | гр. Скопин | 26 329 | 168 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Александро-Невски | 839 | 11 304 | сгт Александро-Невски | 3771 | 150 | |
2. Ермишински | 1342 | 7455 | сгт Ермиш | 3765 | 245 | |
3. Захаровски | 986 | 8299 | с. Захарово | 2739 | 44 | |
4. Кадомски | 986 | 7706 | сгт Кадом | 5255 | 245 | |
5. Касимовски | 2969 | 26 188 | гр. Касимов | 156 | Гус Железни, Елатма, Синтул | |
6. Клепиковски | 3235 | 24 050 | гр. Спас-Клепики | 5411 | 67 | Тума |
7. Кораблински | 1171 | 22 678 | гр. Кораблино | 11 272 | 89 | |
8. Милославски | 1397 | 12 463 | сгт Милославское | 4312 | 241 | Централни |
9. Михайловски | 1841 | 32 350 | гр. Михайлов | 10 340 | 68 | Октябърски |
10. Пителински | 953 | 5158 | сгт Пителино | 2043 | 215 | |
11. Пронски | 1070 | 29 767 | сгт Пронск | 4813 | 69 | гр. Новомичуринск |
12. Путятински | 1008 | 7160 | с. Путятино | 3047 | 122 | |
13. Рибновски | 1407 | 36 732 | гр. Рибное | 19 265 | 18 | |
14. Ряжки | 1019 | 29 302 | гр. Ряжск | 21 623 | 117 | |
15. Рязански | 2170 | 57 964 | гр. Рязан | |||
16. Сапожковски | 960 | 10 130 | сгт Сапожок | 3173 | 173 | |
17. Сараевски | 2117 | 15 640 | сгт Сараи | 5143 | 182 | |
18. Сасовски | 1519 | 16 640 | гр. Сасово | 184 | ||
19. Скопински | 1736 | 25 363 | гр. Скопин | 168 | Павелец, Побединка | |
20. Спаски | 2684 | 26 220 | гр. Спаск Рязански | 6555 | 55 | |
21. Старожиловски | 1007 | 17 175 | сгт Старожилово | 5121 | 51 | |
22. Ухоловски | 856 | 8907 | сгт Ухолово | 4531 | 149 | |
23. Чучковски | 896 | 7341 | сгт Чучково | 2619 | 147 | |
24. Шацки | 2400 | 20 993 | гр. Шацк | 6029 | 195 | |
25. Шиловски | 2390 | 38 341 | сгт Шилово | 14 531 | 110 | Лесной |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Сергей Александрович Есенин (на руски Сергей Александрович Есенин) е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Починал на 28 декември 1925 година в Санкт Петербург.
- Константин Едуардович Циолковский е руски учен и философ от полски произход. Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан. Починал на 19 септември 1935 година в град Калуга.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Растениевъдството е 60% от тази индустрия. Отглеждат се зърнени култури; фуражни и технически култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството в областта включва отглеждане на добитък и свине за разплод.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1938[4] | 1687[5] | 1407,3 | 994,2[5] | 808,2[6] | 771,1 | 858,8[6] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Рязанска област (Ряза́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-27 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Рязанска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Рязанска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Рязанской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |