Белгородска област
| Белгородска област | |
| Субект на Руската федерация | |
| Страна | |
|---|---|
| Адм. център | Белгород |
| Площ | 27 134 km² |
| Население | 1 514 527 души (2023) 55,8 души/km² |
| Адм. център | Белгород |
| Федерален окръг | Централен федерален окръг |
| Губернатор | Евгений Савченко |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 31 |
| Официален сайт | belregion.ru |
| Белгородска област в Общомедия | |
Белгородска област (на руски: Белгоро́дская о́бласть) е субект на Руската федерация, част от Централния федерален окръг и Централночерноземния икономически район[1]. Площ 27 134 km2 (67-о място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 552 865 души (30-о място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население). Административен център град Белгород. Разстояние от Москва до Белгород 695 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Белгородската област е един от най-младите региони на Руската Федерация. В сегашните си административно-териториални граници е образувана на 6 януари 1954 година от части на Курска и Воронежка област. Заедно с това Белгородския край е древен, имащ богато историческо минало. За това свидетелства факта, че областния център Белгород, преди няколко години отбеляза своето хилядолетие. От XVII век основната част от областта е в границите на Слободска Украйна.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Белгородска област е разположена в югозападната част на Европейска Русия. На север граничи с Курска област, на изток – с Воронежка област, на юг и югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 27 134 km2 (67-о място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия).[2]
Областта заема югозападните склонове на Средноруското възвишение, в зоната на лесостепите, а южните части – в зоната на степите. Релефът ѝ представлява хълмиста равнина (максимална височина 276 m в северната част на областта), силно набраздена от оврази и долинни понижения, в резултат на което вододелните участъци са приели вид на тесни възвишения.[2]
Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на железни руди, боксити и строителни материали.[2]
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -8,1 °C на запад до -8,7 °C на изток, средна юлска, съответно, 19,6 °C и 21 °C. Годишната сума на валежите е над 500 mm на северозапад до 450 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) 185 – 190 денонощия.[2]
Речната мрежа на областта се състои от около 500 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 5 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: реките Дон (80% от територията) и Днепър (20%). Към водосборния басейн на Дон принадлежат реките Северски Донец (с левия си приток Оскол), Тихая Сосна и Потудан, а към водосборния басейн на Днепър – горните течения на реките Ворскла, Псьол и Сейм. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (55 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в началото на декември, а се размразяват в края на март. На територията на областта има над 1400 естествени и изкуствени езера с обща площ около 165 km2. Естествените езера са предимно крайречни, като най-големите от тях не надвишават 0,25 km2. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и много по-големи по площ. Най-големите са Белгородското водохранилище на река Северски Донец и Староосколското водохранилище на река Оскол.[3]
В областта преобладават черноземните почви: оподзолени и излужени – на северозапад, ливадни черноземи – в централните части, обикновени черноземи – на югоизток, сиви горски почви – в горските масиви и алувиално-ливадни почви – по долините на реките. Голяма част от територията на областта е разположена в лесостепната зона, а малка част (на югоизток) – в степната зона. Горите (основно дъбови) заемат около 9% от територията на областта, а по склоновете на някои от долините има естествени борови гори. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на овразите и по заливните тераси на реките. Животинския свят е беден и е представен от лос, елен, дива свиня, вълк, лисица, борсук, множество видове зайци и различни видове птици.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на областта наброява 1 552 685 души (30-о място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население), с гъстота 55,8/km2 и урбанизация 65,21%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Белгородска област се дели на 3 областни градски окръга, 19 муниципални района, 11 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Алексеевка, Белгород, Валуйки, Губкин, Стари Оскол и Шебекино) и 5 града с районно подчинение и 18 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Белгород (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| Белгород | 153 | 391 135 | гр. Белгород | 391 135 | ||
| Губкин | 1527 | 118 612 | гр. Губкин | 86 899 | 138 | |
| Стари Оскол | 259 | 259 986 | гр. Стари Оскол | 223 360 | 186 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Алексеевски | 1765 | 61 824 | гр. Алексеевка | 38 447 | 306 | |
| 2. Белгородски | 1475 | 116 546 | пос. Майски | 8748 | 12 | Октябърски, Разумное, Северни |
| 3. Борисовски | 650 | 25 831 | сгт Борисовка | 13 727 | 47 | |
| 4. Валуйски | 1710 | 67 089 | гр. Валуйки | 34 679 | 225 | Уразово |
| 5. Вейделеевски | 1356 | 19 454 | сгт Вейделеевка | 6431 | 250 | |
| 6. Волоконовски | 1288 | 30 640 | сгт Волоконовка | 10 760 | 273 | Пятницкое |
| 7. Грайворонски | 854 | 29 701 | гр. Грайворон | 6404 | 78 | |
| 8. Ивнянски | 871 | 22 029 | сгт Ивня | 7403 | 134 | |
| 9. Корочански | 1417 | 39 499 | гр. Короча | 5888 | 57 | |
| 10. Красненски | 852 | 12 008 | с. Красное | 2158 | 178 | |
| 11. Красногвардейски | 1763 | 37 060 | гр. Бирюч | 7205 | 292 | |
| 12. Краснояружки | 479 | 14 792 | сгт Красная Яруга | 8168 | 84 | |
| 13. Новоосколски | 1401 | 41 687 | гр. Нови Оскол | 18 856 | 254 | |
| 14. Прохоровски | 1379 | 27 314 | сгт Прохоровка | 9081 | 56 | |
| 15. Ракитянски | 901 | 34 956 | сгт Ракитное | 10 504 | 80 | Пролетарски |
| 16. Ровенски | 1369 | 23 883 | сгт Ровенки | 10 824 | 291 | |
| 17. Чернянски | 1192 | 31 383 | сгт Чернянка | 14 909 | 229 | |
| 18. Шебекински | 1866 | 90 035 | гр. Шебекино | 42 465 | 39 | Маслова Пристан |
| 19. Яковлевски | 1089 | 57 401 | гр. Строител | 24 526 | 27 | Томаровка, Яковлево |
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Добре развито е машиностроенето, черната металургия, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост. В селското стопанство областта е специализирана в животновъдството (за месо и мляко), птицевъдство, пчеларство, растениевъдство.
Отглеждат се зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, елда), фуражни, технически култури; картофи и зеленчуци. В областта се отглеждат много слънчоглед, зеленчуци, а също и кориандър.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 1762[4] | 1586,2[5] | 1498,2 | 1416,2[5] | 1287,5[6] | 1248,5 | 1449,3[6] | |||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Белгородска област Архив на оригинала от 2013-08-07 в Wayback Machine.
- БЕЛГОРОДСКА ОБЛАСТ. Справочник на административно-териториалното деление към 1.01.2005 г. – каталог Архив на оригинала от 2007-06-02 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шарце М. Г., Калуцкова Н. Н., Папков А. И., Рукавишников Д. В., Гладкевич Г. И., Прокинова А. Н., Ананьева Е. В. Белгородска област (Белгородская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението – Голям Иргиз [„Банкетная кампания“ 1904 – Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Белгородска област
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Белгородска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Белгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|