Адигея
| Република Адигея Адыгэ Республик | |
| Република в Руската федерация | |
| Страна | |
|---|---|
| Столица | Майкоп |
| Площ | 7792 км² km² |
| Население | 463 167 души (2021) |
| Ръководител | Аслан Тхакушинов |
| Езици | адигейски, руски |
| Официален сайт | www.adygheya.ru |
| Адигея в Общомедия | |
Република Адигея (на адигейски: Адыгэ Республик; на руски: Респу́блика Адыге́я), или само Адигея, е субект в състава на Руската Федерация (република).[1] Намира се в Южния федерален окръг, в икономически регион Северен Кавказ, в часови пояс с време СМТ +0300. Столица е град Майкоп (разстояние до Москва – 1669 km). Територията на Адигея е анклав на територията на Краснодарски край с площ 7792 км² (81-во място, 0,05%). По данни от преброяване от 2016 г. населението е 451 471 души (75-о място, 0,31%). В републиката живеят над 80 народности, като основната част от жителите са руснаци и адигейци. Държавни езици: руски и адигейски.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Република Адигея е разположена в югозападната част на Русия и е анклав в Краснодарски край. Северните части на страната се простират в пределите на слабохълмистата Прикубанска равнина, покрай левите брегове на река Кубан и нейния ляв приток река Лаба. Средните части се заемат от предпланините на Кавказ (до 300 m височина), а най-южните части – в самата планина Кавказ. Най-висока точка на Република Адигея е връх Чугуш 3238 m (), разположен в най-южната ѝ част.[2]
Климатът в региона е умерено топъл и влажен. Средна януарска температура в град Майкоп -1,6 °C, средна юлска 22,2 °C. Валежите са около 700 mm годишно, с максимум от април до ноември.[2]
Речната мрежа на Република Адигея е представена от 973 реки с обща дължина 5238 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кубан, вливаща се в Азовско море. За 90% от реките в Адигея е характерно дъждовното подхранване, много по-малък е процентът на снежното подхранване, а за някои от малките реки в Кавказ – ледниковото. Основни реки в региона са: Кубан, протичаща по северната граница на републиката, със своите леви притоци – Лаба (протича по източната и североизточна граница), Белая, Пшиш, Псекупс, Афипс и др. В Адигея има над 680 броя естествени и изкуствени езера с обща площ над 440 km2, в т.ч. около 60 езера с площ над 10 дка. От изкуствените езера най-големи са Краснодарското водохранилище на река Кубан, Шапсугското на река Афипс и Октябърското водохранилище.[3]
Голяма част от територията на страната е заета от черноземни почви. Значителни масиви заемат и алувиално-ливадните и ливадно-блатните почви в долините на реките, а в южните планински части преобладават горските почви. Горите заемат 39,2% от територията на страната (предимно в южната, планинска част), като преобладават дъб, бук, габър, клен, ясен и други широколистни видове. Най-южните части на Адигея попадат в Кавказкия държавен биосферен резерват.[2]
Сред природните ресурси на Адигея с най-голямо значение са големите находища от нефт и газ, злато и сребро. На територията на републиката има значителни ловни ресурси.
История
[редактиране | редактиране на кода]От 24 август 1922 до 13 август 1928 г. носи името Адигейска (Черкезка) автономна област, до 3 юли 1991 г. – Адигейска автономна област в състава на Краснодарския край, а от 3 юли 1991 г. – Република Адигея в състава на Руската федерация.
През декември 1991 г. се провеждат избори за депутати във Върховния съвет на Република Адигея. Формира се първият в историята на Адигея парламент. През януари 1992 г. е избран първият президент на страната Аслан Джаримов, а Адам Тлеуж е избран като първи председател на Върховния съвет на Република Адигея през март 1992 г.
За 5 години Адигея развива всички атрибути на държавността, като се почне от държавната символика и се завърши с приемането на Конституцията на Република Адигея и формирането на органи на държавната власт. Конституцията на Република Адигея е приета от Законодателното събрание (Хасъ) на 10 март 1995 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни от преброяване от октомври 2002 г. населението е 447 109 души, плътността е 58,8 д./км2. Населението съставлява 0,31% от населението на Руската федерация, което я нарежда на 74-то място в Русия.
По национален състав населението е разпределено, както следва:
- руснаци – 64,48%;
- адигейци – 24,18%;
- арменци – 3,41%;
- украинци – 2,03%;
- кюрди – 0,81%;
- татари – 0,65%;
- беларуси – 0,43%.
Урбанизацията на населението е 52,54%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]Републиката се дели на 2 републикански градски окръга и 7 муниципални района. Има 2 града и 3 селища от градски тип (сгт).
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Майкоп (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Адигейск | 32 | 15 166 | гр. Адигейск | 12 701 | 100 | |
| Майкоп | 57 | 166 708 | гр. Майкоп | 143 343 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| Гиагински | 790 | 31 278 | ст-ца Гиагинская | 13 776 | 35 | |
| Кошехабълски | 606 | 29 886 | аул Кошехабъл | 7202 | 60 | |
| Красногвардейски | 726 | 31 511 | с. Красногвардейское | 9462 | 80 | |
| Майкопски | 3667 | 60 135 | посьолок Тулски | 10 878 | 12 | |
| Тахтамукайски | 440 | 81 488 | аул Тахтамукай | 5328 | 118 | Енем, Тлюстенхабъл, Яблоновски |
| Теучежки | 710 | 20 949 | аул Понежукай | 3338 | 79 | |
| Шовгеновски | 521 | 16 345 | аул Хакуринохабъл | 3923 | 60 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Адигея е промишлено-аграрна република, с добре развити отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, производство на хартия, машиностроене и металообработване.
В основата на местното производство са растениевъдство, свиневъдство, овцевъдство, промишлено птицевъдство, племенно коневъдство.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | ||||||
| хиляди хектара | 269,7[4] | 233,7 | 217,3[4] | 184,1[5] | 228,9 | 236,7[5] | ||||||
На територията на републиката действат местни авиолинии, развит е автомобилният и железопътният транспорт, има корабоплаване по река Кубан.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Най-древният паметник на културата на адигейските народи е Нартският епос.
В Адигея има 8 държавни и 23 обществени музея.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Република Адигея Архив на оригинала от 2011-05-15 в Wayback Machine.
- Република Адигея в портала на Руския юг[неработеща препратка]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Локтева Ж. В., Петрушина М. Н. и др. Адыгея // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). Издателство „Большая российская энциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-05-28. Посетен на 02.06.2019. (на руски)
- ↑ а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Адигея
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Република Адигея
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адыгея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |