Архангелска област
Архангелска област | |
Субект на Руската федерация | |
Архангелска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Архангелск |
Площ | 413 103 km² |
Население | 1 121 813 души (2017) 2,72 души/km² |
Адм. център | Архангелск |
Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
Губернатор | Александър Цибулски |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 29 |
Официален сайт | dvinaland.ru |
Архангелска област в Общомедия |
Архангелска област е субект на Руската федерация, като влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северния икономически район.[1] Площ 413 103 km2 (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Архангелск. Разстояние от Москва до Архангелск 1133 km.
Образувана е на 23 септември 1937 г., а преди Октомврийската революция е Архангелска губерния, като в състава ѝ влиза Ненецкия автономен окръг.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Разположена е в северната част на Европейска Русия, в североизточната част на Източноевропейската равнина, като включва архипелазите в Северния Ледовит океан: Земя на Франц Йосиф, Нова Земя, Соловецки острови, остров Вайгач и др. На североизток граничи с Ненецкия автономен окръг, на изток – с Република Коми, на юг – с Кировска и Вологодска област, на запад – с Република Карелия, а на север се мие от водите на Северния Ледовит океан – Бяло море, Баренцево море, Карско море, Печорско море. В тези си граница заема площ от 413 103 km2 (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ).[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Централните части на областта (между Тиманското възвишение на изток и река Онега на запад) са заети от вълниста равнина, разчленена от широките долини на реките Северна Двина, Пинега, Мезен и др. между които са разположени отделни платообразни, на места хълмисти участъци на заблатените вододели между тези реки с височини 150 – 270 m (Коношко и Няндомско възвишения, Беломоро-Кулойско плато и др.). В междуречието на Онега и Северна Двина и в басейна на река Кулой са развити карстови форми. В северозападната част на областта се простира възвишението Ветрен Пояс (височина до 344 m), а на изток – северозападната част на възвишението Тимански кряж (височина до 303 m). Максималната височина на Архангелска област от 1547 m се намира на Северния остров на архипелага Нова Земя.[2]
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]В областта има залежи на нефт, природен газ, торф и най-вече значителни находища на гипс (най-голямото в страната – Звозско находище). В южната част на Архангелска област (Солвичегодск и Коряжма) има мощни пластове от каменна сол. Северно от гр. Архангелск е открито и проучено голямо находище от диаманти.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Архангелска област е суров. Средната януарска температура в Архангелск е -12,5 °C, в Котлас -14 °C. Средната юлска течпература се понижава от 16,5 – 17 °C на юг до 8 – 10 °C на север. По крайбрежието на Бяло море 40 – 60 дни в годината са мъгливи и е характерно силно променливо време. Годишната сума на валежите се променя от 300 – 400 mm на север до 500 – 550 mm на юг. В северните части е разпространена вечно замръзналата почва.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Речната мрежа на Архангелска област е представена от 71 776 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 250 660 km. Над 95% от територията на областта се отнася към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, а останалите 5% – към водосборния басейн на Балтийско море. Към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, водосборния басейн на Бяло море се отнасят най-големите реки в областта са: Северна Двина (с притоците си Вичегда, Пинега и Ваг), Онега, Мезен (с притоците си Пьоза и Вашка). На запад протичат няколко малки реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Нева, вливаща се в Балтийско море.[3]
Речната мрежа на областта е сравнително равномерно разпределена, което е свързано с прекомерното овлажняване и относително еднородните природни условия на голяма част от територията. Голяма част от реките са с равнинен характери, спокойно течение, широки долини със заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (над 50%), а късите реки в архипелага Нова Земя са с ледниково подхранване. За реките в областта е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано епизодично от прииждания причинени от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май, като размразяването много често е съпроводено с катастрафални наводнения.[3]
На територията на Архангелска област има над 74 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,6 хил.km2 и са разположени предимно в западната ѝ част. По-голямата част от езерата са с ледников произход, но има и карстови, крайречни и блатни. Най-големите естествени езера в абластта са: Лача и Воже на запад и Голцово езеро на Южния остров на Нова Земя. Блатата заемат 14,1% от територията на Архангелска област с обща площ 58 233 km2 и тук се намират едни от най-големите блатни системи в Европейска Русия.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]В условията на равнинен релеф е ясно изразена поясната зоналност на почвено-растителната покривка. На север е зоната на тундрата, поделяща се на три подзони: арктическа тундра, мъхово-лишейникова и храстовидна тундра. Почвите са тундрово-мъхови и тундрово-блатни. Зоната на лесотундрата се характеризира със съчетания на редки гори и безлесни тундрови участъци и преобладаване на тундрово-мъхови и слабоподзолисти почви. Горските територии заемат около 50% от територията на Архангелска област, като голяма част от областта попада в пределите на северната и средна тайга. Главни растителни видове са смърча и бора, а на изток широко е разпространена лиственица и ела. В северната тайга (до 64° с.ш.) горите се отличават с ниска продуктивност, като обширни площи са заети от сфагови блата, почвите са подзолисто-мъхови и торфено-блатни. В средната тайга горската продуктивност е по-висока, почвите са подзолисти, подзолисто-блатни, на места (на югозапад) ливадно-подзористи. По долините на реките големи площи са заети от ливади и пасища.[2]
Животинския свят има предимно промишлено значение. Тук обитават: полярна лисица, северен елен, тундрова и бяла гъска, бялка, бял заек, лисица, мечка, вълк и различни видове прелетни птици.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Архангелска облост наброява 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население).с гъстота 3,2/km2 и урбанизация 75,17%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Архангелска област се дели на 7 областни градски окръга, 21 муниципални района, 13 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Архангелск, Коряжма, Котлас, Новодвинск, Онега и Северодвинск), 6 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 16 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Архангелск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
A. Архангелск | 294 | 358 954 | гр. Архангелск | 351 488 | ||
B. Коряжма | 22 | 37 092 | гр. Коряжма | 37 092 | 835 | |
C. Котлас | 79 | 74 688 | гр. Котлас | 61 902 | 801 | Вичегодски |
D. Мирни[4] | 1762 | 32 175 | гр. Мирни | 32 175 | 320 | |
E. Онега | 164 | 19 381 | гр. Онега | 19 381 | 263 | |
F. Северодвинск | 1193 | 185 042 | гр. Северодвинск | 183 996 | 35 | |
G. Новодвинск | 41 | 38 735 | гр. Новодвинск | 38 735 | 20 | |
Муниципални райони | ||||||
14. Велски | 10 056 | 49 846 | гр. Велск | 22 776 | 542 | Кулой |
9. Верхнетоемски | 20 421 | 13 660 | с. Верхная Тойма | 3390 | 967 | |
19. Вилегодски | 4691 | 9834 | с. Илинско-Подомское | 3254 | 892 | |
8. Виноградовски | 12 561 | 14 226 | сгт Березник | 5414 | 276 | |
10. Каргополски | 10 127 | 17 143 | гр. Каргопол | 10 055 | 427 | |
13. Коношки | 8460 | 22 028 | сгт Коноша | 10 969 | 423 | |
18. Котласки | 6262 | 19 386 | гр. Котлас | 801 | гр. Солвичегодск, Приводино, Шипицино | |
16. Красноборски | 9474 | 12 008 | с. Красноборск | 4771 | 856 | |
17. Ленски | 10 664 | 11 431 | с. Яренск | 4441 | 1011 | Урдома |
4. Лешуконски | 28 084 | 6622 | с. Лешуконское | 4760 | 393 | |
3. Мезенски | 34 410 | 9049 | гр. Мезен | 3287 | 273 | Каменка |
11. Няндомски | 8093 | 26 570 | гр. Няндома | 20 143 | 338 | |
1. Онежки | 23 756 | 30 762 | гр. Онега | 263 | Малошуйка | |
5. Пинежки | 32 116 | 22 468 | с. Карпогори | 4667 | 219 | |
7. Плесецки | 26 058 | 41 180 | сгт Плесецк | 10 231 | 213 | Обозерски, Савински, Североонежск |
2. Приморски | 46 134 | 25 639 | гр. Архангелск | |||
15. Устянски | 10 724 | 26 937 | сгт Октябърски | 9161 | 605 | |
6. Холмогорски | 16 827 | 21 005 | с. Холмогори | 4343 | 75 | |
12. Шенкурски | 11 298 | 12 759 | гр. Шенкурск | 4847 | 697 | |
20. Нова Земя | 83 000 | 2934 | сгт Белушая Губа | 2405 | няма | |
21. Соловецки | 3 | 948 | сгт Соловецки | 860 | няма |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В Архангелска област е развита риболовна, горска, дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, машиностроене. Основни промишлени центрове в областта са: Архангелск, Северодвинск, Котлас, Новодвинск, Коряжма, Велск.
В селското стопанство областта е специализирана в животновъдство, лов и риболов. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овци, кози, птици, елени; зърнени култури, картофи, зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 331[5] | 295,1[6] | 273,3 | 215,6[6] | 134,5[7] | 104,4 | 77[7] |
На територията на областта се намира космодрумът Плесецк.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Администрация на Архангелска област (официален сайт) Архив на оригинала от 2006-01-09 в Wayback Machine.
- Печатът в Архангелска област
- Карта на Архангелска област Архив на оригинала от 2018-01-12 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Белов А. А., Шарце М. Г., Буров В. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Рывкин С. И. Архангелска област (Архангельская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 2. Анкилоза - Бангка (остров) [Анкилоз — Банка]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-330-3. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Архангелска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Архангелска област
- ↑ закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Архангельской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |