Магаданска област
| Магаданска област Магаданская область | |
| Субект на Руската федерация | |
Магадан | |
| Страна | |
|---|---|
| Адм. център | Магадан |
| Площ | 462 464 km² |
| Население | 144 375 души (2018) 0,312 души/km² |
| Адм. център | Магадан |
| Федерален окръг | Далекоизточен федерален окръг |
| Губернатор | Николай Дудов |
| Часова зона | UTC +12 |
| МПС код | 49 |
| Официален сайт | www.49gov.ru |
| Магаданска област в Общомедия | |
Магаданска област е област в Крайния север на Русия, един от субектите на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг[1]. Площ 462 464 km2 (9-о място по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ). Населението към 1 януари 2018 г. е 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население). Административен център е град Магадан. Разстоянието от Москва до Магадан е 10 511 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Усвояването на региона започва в началото на 1930-те години, когато на брега на бухтата (залив) Нагаев е основано селището Магадан, признато през 1939 г. за град. С робския труд на стотици хиляди затворници от лагерите на ГУЛАГ са усвоени и разработени десетки хиляди квадратни километра територии, в т.ч. и изграденото 675-километровото шосе от Магадан до Сусуман, а след това още 1192 km до Якутск. Областта е образувана на 3 декември 1953 г., като е отделена от Хабаровски край. До 17 юни 1992 г. в пределите на областта се числи и Чукотския автономен окръг, който сега е самостоятелен субект на Руската Федерация.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Магаданска област се намира в североизточната част на Азиатската част на Русия, в Далекоизточния федерален окръг. На югозапад граничи с Хабаровски край, на северозапад – с Република Якутия, на север – с Чукотски автономен окръг, на изток – с Камчатски край, а на югоизток и юг се мие от видите на Охотско море. В тези си граници заема площ от 462 464 km2 (9-о масто по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ).[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на областта е предимно планински, силно разчленен от многочислени реки. Преобладават ниските планински земи, средно високи планини и отделни хребети, а низините се простират по долните течения на реките, вливащи се в Охотско море, и представляват незначителна част. На северозапад са разположени южните разклонения на голямата планинската система Черски, като от северозапад на югоизток се редуват хребетите: Чорге (Черге), Болшой Ангачак, Охандя, планината Болшие Пороги (Големи Прагове), Улахан-Чистай (връх Абориген 2286 m, най-високата точка на областта) и др. Южно и югоизточно от планинската система Черски се простира средно високата Колимска планинска земя с височини от 600 до 1962 m, явяваща се вододел между реките вливащи се в Охотско и Източносибирско море. Северната част на областта е заета от хребетите Коркодонски, Кедонски, Полярен и Омсукчански и южната част на Юкагирското плато. В южната и югоизточна част на областта по долните течения на по-големите реки, вливащи се в Охотско море са разположени малките крайречни низини Гижигинска, Ямска и Тауйска.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Магаданска област е рязко континентален, по крайбрежието – студен, морски. Зимата продължава 7 – 8 месеца с абсолютни минимални температури до -65 °C. Средна януарска температура във вътрешността на областта -38 °C, на крайбрежието на Охотско море от -19 до -23 °C. Лятото е късо и прохладно, с чести мъгли. Средна юлска температура на брега на Охотско море 11 – 12 °C, във вътрешните райони 14 – 16 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm по крайбрежието до 500 – 700 mm във вътрешните райони. Територията на областта, с изключение на Охотското крайбрежие попада в зоната на вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 100 – 105 дни.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]На територията на областта има около 250 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 380,1 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – Източносибирско море на Северния Ледовит океан и Охотско море на Тихия океан. Към водосборния басейн на Източносибирско море (около 2/3 от територията на областта) принадлежат водосборните басейни на реките Колима и Индигирка. Най-голямата река в Магаданска област е Колима, която протича през нея с цялото горно и част от средното си течение. Основните ѝ притоци са: Аян-Юрях и Кулу (лява и дясна съставяща), Бахапча, Таскан, Буюнда, Балигичан, Сугой, Коркодон, Ясачна, Омолон. В северозападната част протичат реките Делянкир и Худжах, съставящи на река Нера, десен приток на Индигирка. Останалата 1/3 от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море. Тук по-големите реки са: от югозапад на североизток – Тауй, Арман, Ола, Яма, Гижига, Парен и др. Поради преобладаващия планински релеф на областта повечето реки са с планински характери. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно-лятно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждови и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през април – май, като много от тях замръзват до дъно.[3]
В Магаданска област има над 24,6 хил. езера с обща площ около 2 хил.km2, от които само 100 езера са с площ над 1 km2. По-голямата част от тях са крайречни, разположени основно по долината на река Колима и са проточни. По произход се делят на крайречни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големите естествени езера са: Паренско езеро (45,3 km2), разположено в крайната източна част на областта, в долината на река Парен и Чисто езеро (40,5 km2) в долината на река Ола. Най-големият изкуствен водоем е Колимското водохранилище изградено на река Колима при сгт Синегорие. Блатата и заблатените земи заемат 10,41% от територията на Магаданска област – 48 154 km2.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]В тундровите райони на областта преобладават глинесто-блатните и торфено-глинестите почви, в тайгата – различни разновидности на подзолистите почви, а в планинските райони – планинско-горски и планинско-тундрови почви. По речните долини има алувиални почви.
Магаданска област е разположена в зоната на тундрата, лесотундрата и тайгата. Растителността в тундрата е представена от мъхове и лишеи, а в лесотундрата от ниски храсти. Тайгата е представена от редки гори от лиственица, а по долините на реките се срещат и по-гъсти гори. Горския фонд заема 21 млн.ха, като 96% от тях са иглолистни гори.
Животинския свят е представен от бялка, бял заек, песец, лисица, кафява мечка, росомаха, северен елен, лос, многочислени птици – патки, гъски, лебеди, а в реките има изобилие от различни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]В Магаданска област живеят 146 345 души към 2016 г.[4], а към 1 януари 2018 г. 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население).
| Магадан | 92 711 | Омсукчан | 3763 | Мяунджа | 1668 |
| Ола | 6191 | Уст Омчуг | 3452 | Евенск | 1571 |
| Сусуман | 5 157 | Синегорие | 2489 | Дукат | 1377 |
| Сокол | 4810 | Сеймчан | 2231 | Оротукан | 1103 |
| Палатка | 3757 | Уптар | 2039 | ||
| Ягодное | 3538 | Стеколни | 1993 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от преброяването от 2010 г. Магаданска област е населена от:[5]
Обща карта
[редактиране | редактиране на кода]Легенда:
| Областен център, повече от 90 000 души | |
| от 5000 до 10 000 души | |
| от 3000 до 5000 души | |
| от 1000 до 3000 души | |
| по-малко от 1000 души |
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Магаданска област се дели на 1 областен градски окръг, 8 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Магадан) и 1 град с районно подчинение и 19 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Магадан (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| 1. Магадан | 1240 | 99 626 | гр. Магадан | 92 711 | Сокол, Уптар | |
| Муниципални райони | ||||||
| 2. Олски | 75 840 | 9948 | сгт Ола | 6191 | 40 | |
| 3. Омсукчански | 60 413 | 5078 | сгт Омсукчан | 3763 | 588 | Дукат |
| 4. Северо-Евенски | 102 022 | 2221 | сгт Евенск | 1571 | 540 | |
| 5. Среднекански | 91 818 | 2385 | сгт Сеймчан | 2231 | 505 | |
| 6. Сусумански | 46 766 | 7667 | гр. Сусуман | 5157 | 650 | Мяунджа, Холодни |
| 7. Тенкински | 35 578 | 4272 | сгт Уст Омчуг | 3452 | 271 | |
| 8. Хасински | 19 252 | 6675 | сгт Палатка | 3757 | 87 | Атка, Стеколни, Талая |
| 9. Ягодински | 29 557 | 7848 | сгт Ягодное | 3538 | 542 | Бурхала, Дебин, Оротукан, Синегорие |
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Магаданской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Областта е богата на полезни изкопаеми като: злато, сребро, олово, волфрам, среща се мед, молибден, нефт и газов концентрат.
Рибно стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Рибното стопанство е вторият по значимост отрасъл в областта и заема 18% от икономиката на Магаданска област. Продукцията му се реализира на местния руски пазар и за износ.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- Главната транспортна врата на областта е Магаданското морско търговско пристанище, чрез което се извършва обмен на основния поток от товари.
- В околностите на град Магадан се намира международното летище „Сокол“, което приема всички типове пътнически и транспортни самолети.
- Дължината на автомобилните пътища с твърда настилка е 2231 километра.
- В областта липсва железопътния транспорт.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]В основата отглеждат фуражни култури, картофи и зеленчуци.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 5[6] | 36,5[7] | 11,7 | 6,8[7] | 22,7[8] | 6,1 | 6,5[8] | |||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Самойлова Г.С, Добромыслова В.Ю. и др. Магаданска област (Магада́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 18. Михаил Ломоносов - Хайнрих Манизер [Ломоносов — Манизер]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2011. ISBN 978-5-85270-351-4. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Магаданска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Магаданска област
- ↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑ ((ru)) Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на Магаданската областна администрация
- Сайт на Магаданския областен парламент Архив на оригинала от 2005-12-16 в Wayback Machine.