Направо към съдържанието

Ленинградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ленинградска област
Ленинградская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ленинградска област на картата на РусияЛенинградска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърГатчина
Площ83 908 km²
Население1 813 677 души (2018)
21,6 души/km²
Адм. центърСанкт Петербург
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторВалерий Сердюков
Часова зонаUTC +3
МПС код47
Официален сайтwww.lenobl.ru
Ленинградска област в Общомедия

Ленинградска област е субект на Руската федерация, разположена е в Северозападния федерален окръг на Русия[1]. Площ 83 908 km2 (39-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 813 677 души (28-о място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Административен център град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. Разстояние от Москва до Санкт Петербург 651 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите градски селища на територията на областта възникват в края на ХІІІ в.: Виборг – 1293 г. (от 1493 г. град) и Приозерск – 1295 г. През 1323 г. възниква град Шлиселбург, а през ХVІІІ в. градовете: Кингисеп (1703 г.), Нова Ладога (1704 г.), Тихвин (1773 г.), Луга (1777 г.), Лодейно Поле (1785 г.) и Гатчина (1795 г.). Ленинградска област е образувана на 1 август 1927 г.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Ленинградска област

Ленинградска област се намира в северозападната част на Европейска Русия в Северозападния федерален окръг. На северозапад граничи с Финландия, на север – с Република Карелия, на изток – с Вологодска област, на юг – с Новгородска област, на югозапад – с Псковска област и на запад – с Естония и Балтийско море. В централната ѝ част, като анклав е разположен град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. В тези си граници заема площ от 83 908 km2 (39-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина, по крайбрежието на Финския залив на Балтийско море. Бреговата линия на Финския залив (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от Финския залив и Ладожкото езеро се простира високият до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.нар. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11 °C, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5 °C. Територията на областта попада в зоната на високо овлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 150 – 170 дни.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

В Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море, а крайните югоизточни райони (5%) – към водосборния басейн на река Волга. Главна река в областта е Нева, изтичаща от Ладожкото езеро и вливаща се във Финския залив на Балтийско море. Към нейния водосборен басейн са големите реки: Вуокса, Волхов, Сяс и Свир, вливащи се в Ладожкото езеро. В Балтийско море се вливат и реките Нарва (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.[3]

На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km2 (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите Ладожкото и Онежкото езеро са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на Финския залив има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – Ладожкото и югозападната част (около 1,6%) на Онежкото езеро. Други по-големи езера са Вуокса и Отрадно на Карелския провлак. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река Нарва и Верхнесвирското водохранилище на река Свир, което включва в себе си цялото Онежко езеро.[3]

Блатата и заблатените земи заемат 9,89% от нейната територия – 8299 km2 и са групирани в пет блатни региона: Мшинска блатна система, Берьозови острови във Финския залив, Кургалския полуостров на Финския залив, Свирския залив на Ладожкото езеро и южното крайбрежие на Финския залив.[3]

Почви, растителност

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви са подзолисти и блатисти. Най-благоприятни за земеделска дейност са ливадно-карбонатните и алувиалните почви. Голяма част от почвите са силно овлажнени, повишена киселинност и се нуждаят от мелиоративни мероприятия.

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m3.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 населението на Ленинградска област наброява 1 813 677 души (28-о място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Гъстота 21,62 души/km2. Градско население 63,27%. При преброяването през 2010 г. етническия състав е следния: руснаци 92,7%, украинци 2,0%, беларуси 1,1%.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Ленинградска област

В административно-териториално отношение Ленинградски област се дели на 1 областен градски окръг, 17 муниципални района, 31 града, в т.ч. 16 града с областно подчинение (Бокситогорск), Волхов, Всеволожск, Виборг, Гатчина, Кингисеп, Кириши, Кировск, Лодейно Поле, Луга, Подпороже, Приозерск, Сланци, Соснови Бор, Тихвин и Тосно, 15 града с районно подчинение и 36 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ленинградска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Санкт Петербург
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Соснови Бор 72 68 045 гр. Соснови Бор 68 045 81
Муниципални райони
1. Бокситогорски 7202 50 412 гр. Бокситогорск 15 406 245 гр. Пикальово, Ефимовски
2. Волосовски 2681 51 923 гр. Волосово 36 635 113
3. Волховски 5125 91 268 гр. Волхов 45 195 122 гр. Нова Ладога, гр. Сястрой
4. Всеволожки 2945 326 753 гр. Всеволожск 70 292 24 гр. Сертолово, Дубровка, Кузмоловски, им. Морозова, Рахя, им. Свердлова, Токсово, Янино-1
5. Виборгски 7546 202 766 гр. Виборг 78 457 130 гр. Висоцк, гр. Каменогорск, гр. Приморск, гр. Светогорск, Лесогорски, Рошчино, Советски
6. Гатченски 2892 245 619 гр. Гатчина 95 186 46 гр. Комунар, Вирица, Дружная Горка, Сиверски, Тайци
7. Кингисепски 2907 78 697 гр. Кингисеп 47 312 138 гр. Ивангород
8. Киришки 3045 63 666 гр. Кириши 51 930 115 Будогошч
9. Кировски 2590 105 084 гр. Кировск 25 978 55 гр. Отрадно, гр. Шлиселбург, Мга, Назия, Павлово, Приладожки, Синявино
10. Лодейнополски 4911 29 223 гр. Лодейно Поле 19 671 244 Свирстрой
11. Ломоносовски 1919 69 861 гр. Ломоносов[4] 40 Болшая Ижора, Виллези, Лебяже, Новоселе
12. Лужки 6006 74 117 гр. Луга 35 785 139 Толмачево
13. Подпорожки 7706 29 732 гр. Подпороже 17 678 285 Важини, Вознесене, Николски
14. Приозерски 3597 62 039 гр. Приозерск 18 616 142 Кузнечное
15. Сланцевски 2191 43 229 гр. Сланци 32 838 192
16. Тихвински 7018 69 800 гр. Тихвин 57 900 200
17. Тосненски 3656 129 682 гр. Тосно 37 875 53 гр. Любан, гр. Николско, Красни Бор, Рябово, Уляновка, Форносово, Фьодоровское
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ленинградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдството е половината от тази индустрия. Отглеждат се фуражни култури, както и картофи и зеленчуци. Има свиневъдство и птицевъдство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 357[5] 436,7[6] 402,7 386,7[6] 293,3[7] 250,5 229,9[7]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Тишков А.А., Лукашов А.А. и др. Ленинградска област (Ленингра́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 17. Тунас - Клематис [Лас-Тунас — Ломонос]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2011. ISBN 978-5-85270-350-7. с. 782. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-18 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинградска област
  3. ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Ленинградска област
  4. ↑ град Ломоносов е извън пределите на района, на територията на град Санкт Петербург и населението му не се брои към района
  5. ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ленинградска_област&oldid=11983352“.