Кабардино-Балкария
| Кабардино-Балкария Кабардино-Балкарская Республика Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ Къабарты-Малкъар Республика | |
| Субект на Руската федерация | |
| Страна | |
|---|---|
| Столица | Налчик |
| Площ | 12 470 km² |
| Население | 864 454 души (2017) 69,3 души/km² |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Казбек Коков |
| Министър-председател | Алий Мусуков |
| Езици | руски, кабардински и балкарски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 03 |
| Официален сайт | www.nalnet.ru |
| Кабардино-Балкария в Общомедия | |
Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия (на руски: Кабардино-Балкарская Республика; на кабардино-черкезки: Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ; на карачаево-балкарски: Къабарты-Малкъар Республика) е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район[1]. Площ 12 470 km² (79-о място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-о място, 0,59%). Столица е град Налчик. Разстояние от Москва до Налчик е 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.
История
[редактиране | редактиране на кода]Образувана е като Кабардинска автономна област на 1 септември 1921 г. От 16 януари 1922 г. е Кабардино-Балкарска автономна област, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Кабардино-Балкарска автономна съветска социалистическа република. След разпадането на СССР, от 1992 г. е Кабардино-Балкарската република.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници
[редактиране | редактиране на кода]Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на Голям Кавказ и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. На запад граничи с Република Карачаево-Черкезия, на север със Ставрополски край, на изток с Република Северна Осетия и на юг с Грузия. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област Балкария.[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на Голям Кавказ, където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с Република Карачаево-Черкезия се издига връх Елбрус 5642 m (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на Русия). В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река Терек река Малка, надморската височина е под 200 m.[2]
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на Тирниауз, полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6 °C, средната юлска 23,4 °C, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12 °C и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4 °C и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на Голям Кавказ. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките Терек и Кума, вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на Кума, която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.[3]
Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване (Терек, Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.[3]
В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в Русия с дълбочина от 368 m.[3]
Почви, флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.
Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на републиката наброява 901 494 души, с гъстота 72,1/km2. Урбанизацията на населението е 56,61%. Националният състав на населението е следният:
- Кабардинци – 55,32%;
- Руснаци – 25,14%;
- Балкарци – 11,64%;
- Осетинци – 1,09%;
- Турци – 0,97%;
- Украинци – 0,84%;
- Арменци – 0,59%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Налчик (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Баксан | 180 | 58 515 | гр. Баксан | 38 053 | 24 | |
| Налчик | 133 | 265 162 | гр. Налчик | 239 200 | ||
| Прохладни | 29 | 57 879 | гр. Прохладни | 57 879 | 56 | |
| Муниципални райони | ||||||
| Баксански | 830 | 62 978 | гр. Баксан | 24 | ||
| Елбруски | 1850 | 35 944 | гр. Тирниауз | 20 574 | 89 | |
| Золски | 2125 | 49 557 | сгт Залукокоаже | 9996 | 61 | |
| Лескенски | 513 | 29 289 | с. Анзорей | 6985 | 37 | |
| Майски | 385 | 38 981 | гр. Майски | 27 055 | 41 | |
| Прохладненски | 1349 | 45 148 | гр. Прохладни | 56 | ||
| Терски | 893 | 50 692 | гр. Терек | 19 449 | 59 | |
| Урвански | 468 | 73 411 | гр. Нарткала | 30 643 | 25 | |
| Чегемски | 1503 | 69 087 | гр. Чегем | 18 043 | 10 | |
| Черски | 2213 | 27 811 | сгт Кашхатау | 5473 | 42 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам-молибденови руди.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 329[4] | 325,3[5] | 316,8 | 308,7[5] | 290,9[6] | 291,1 | 289,6[6] | |||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Кабардино-Балкария
- Кабардино-Балкарски държавен университет Архив на оригинала от 2018-04-26 в Wayback Machine.
- Информация за Кабардино-Балкария и фото-галерия
- Кабардино-Балкария на Отворения портал на Руския Юг Архив на оригинала от 2009-01-05 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Пуляева Д.А. и др. Кабарди́но-Балка́рия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кабардино-Балкария
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Кабардино-Балкария
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Кабардино-Балкарии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |