Направо към съдържанието

Мордовия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Мордовия)
Република Мордовия
Мордовия Республикась
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Мордовия на картата на РусияМордовия на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаСаранск
Площ26 128 km²
Население778 965 души (2021)
29,8 души/km²
на 62 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентВладимир Волков
Министър-председателВладимир Сушков
Езицируски, мордовски езици
МПС код13
Официален сайтwhrm.moris.ru
Мордовия в Общомедия

Република Мордовия или само Мордовия е република в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 26 128 km2 (68-о място по площ в Русия, 0,15%, население на 1 януари 2017 г. 808 541 души (61-во място по население в Русия, 0,55%). Столицата е град Саранск. Разстояние от Москва до Саранск — 642 km. Глава на Република Мордовия е Николай Меркушкин.

История

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 юли 1928 е образуван Мордовският национален окръг, преобразуван на 10 януари 1930 г. в Мордовска автономна област, преобразувана на 20 декември 1934 г. в Мордовска автономна съветска социалистическа република. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР в състава на ОНД, преименувана на 25 декември 1993 г. на Република Мордовия, субект на Руската Федерация.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Република Мордовия се намира в централната част на Европейска Русия, в източната част на Източноевропейската равнина, в басейна на река Волга. Северозападната и част е заета Окско-Донската равнина, с преобладаване на акумулативни форми на релефа и надморска височина около 100 m, а югоизточната и източната – от Приволжкото възвишение, набраздено от дълбоко всечени долини и оврази с обширни равнинни гърбици между тях. В него, в района на сгт Атяшево се намира най-високата точка на Мордовия 321 m н.в. На север републиката граничи с Нижегородска област, на североизток – с Република Чувашия, на изток и югоизток – с Уляновска област, на юг – с Пензенска област и на запад – с Рязанска област.[2]

Страната е бедна на полезни изкопаеми и те са предимно инертни материали: варовици, доломити, торф, креда, мергел, глина и пясъчници.[2]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е -11,2 °C, средна юлска 19,2 °C. Годишно количество на валежите 450 – 525 mm. Вегетационен период (минимална денонощна температура над 10 °C) 137 – 144 дни.[2]

Речната мрежа на страната е представена от 1525 реки с обща дължина 9250 km и принадлежи изцяло към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Основните реки в Мордовия са: река Сура (110 km в пределите на републиката), десен приток на Волга, протичаща с част от средното си течение по границата с Уляновска област, с левия си приток Алатир; река Мокша (435 km в пределите на републиката), десен приток на Ока, от басейна на Волга, течаща в западната и северозападната част на страната с притоците си – Вад (ляв), Сатис (десен), Сивин (десен), Иса (десен) и др. Мордовските реки са с равнинен характер, спокойно течение и много меандри. Образуват широки долини, с добре развити заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снеговото (60 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие с епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и продължително зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в първата половина на април.[3]

В Мордовия има над 3700 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ 52,4 km2. Езерата са предимно крайречни (старици) и много малко карстови. Най-голямото естествено езеро в страната е езерото Инерка (0,56 km2) в долината на река Сура.[3]

Почвите са оподзолени черноземи (на запад), излужени черноземи (на изток), сиви горски (на запад, в центъра и на изток), торфено-подзолисти (на запад и северозапад), а по долините на реките – алувиални и торфено-блатни. Горите заемат 24,2% от територията на републиката (бреза 24,5%, дъб 22,5%, осика 14,1%, липа 4,1%, елша 2,8% и др., а от иглолистните – бор 29,5%) и са разположени на запад и север и по долините на по-големите реки.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

По 1 януари 2017 г. населението на Мордовия наброява 808 541 души (0,55% от Русия, 61-во място). Градските жители са 59,80%, плътността е 33,9 души/км2. Националният състав е следният:

  • руснаци – 60,84%;
  • ерзя и мокша (мордовци) – 31,94%;
  • татари – 5,21%;
  • украинци – 0,5%;
  • арменци – 0,15%;
  • беларуси – 0,14%;
  • други – 0,42%.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Република Мордовия

В административно-териториално отношение Република Мордовия се дели на 1 републикански градски окръг и 22 муниципални района. Има 7 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Саранск, Рузаевка и Ковилкино), 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Мордовия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Саранск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Саранск 397 344 367 гр. Саранск 314 789 Луховка, Николаевка, Ялга
Муниципални райони
1. Ардатовски 1192 25 694 гр. Ардатов 114 Тургенево
2. Атюревски 826 8336 с. Атюрево 4509 143
3. Атяшевски 1096 17 522 сгт Атяшево 6090 80
4. Болшеберезниковски 958 12 035 с. Болшие Березники 6393 58
5. Болшеигнатовски 834 7040 с. Болшое Игнатово 2842 106
6. Дубенски 897 12 009 с. Дубенки 3280 101
7. Елниковски 1056 10 027 с. Елники 6905 137
8. Зубово-Полянски 2710 55 281 сгт Зубова Поляна 10 077 201 Потма, Умет, Явас
9. Инсарски 968 12 491 гр. Инсар 8169 77
10. Ичалковски 1265 18 559 с. Кемля 4571 63
11. Кадошкински 619 6958 сгт Кадошкино 4307 40
12. Ковилкински 2016 39 444 гр. Ковилкино 20 072 110
13. Кочкуровски 816 9899 с. Кочкурово 3198 25
14. Краснослободски 1379 23 531 гр. Краснослободск 9556 107
15. Лямбирски 852 34 323 с. Лямбир 8457 12
16.Рузаевски 1090 34 435 гр. Рузаевка 45 988 25
17. Ромодановски 821 19 705 с. Ромоданово 8984 30
18. Старошайговски 1419 12 173 с. Старое Шайгово 5185 60
19. Темниковски 1936 14 304 гр. Темников 6291 158
20. Тенгушевски 846 10 457 с. Тенгушево 4232 216
21. Торбеевски 1129 18 973 сгт Торбеево 8937 168
22. Чамзински 1010 30 378 сгт Чамзинка 9228 44 Комсомолски

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Развити са машиностроенето и металообработката (камиони, багери, металообработващи инструменти), производството на осветителни лампи (кварцови, халогенни, ксенонови и др.), химическа и нефтохимическа, дърводобивна и дървообработваща, хранително вкусова и лека промишленост.

В селското стопанство са развити животновъдството за месо и мляко и птицевъдството.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1348[4] 1136,9[5] 984,2 866,2[5] 740,7[6] 726,1 751,4[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Република Мордовия (Мордовия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Мордовия
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Мордовия
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мордовия&oldid=12321612“.