Направо към съдържанието

Владимирска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 00:29, 7 октомври 2023 на InternetArchiveBot (беседа | приноси) (Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Владимирска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Владимирска област на картата на РусияВладимирска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВладимир
Площ29 084 km²
Население1 389 599 души (2017)
47,8 души/km²
Адм. центърВладимир
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторНиколай Виноградов
Часова зонаUTC +3
МПС код33
Официален сайтwww.avo.ru
Владимирска област в Общомедия

Владимирска област е субект на Руската федерация в Централния федерален окръг[1]. Площ 29 084 km2 (66-о място в Руската Федерация, 017% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 389 599 души (34-то място в Руската Федерация, 0,95% от цялото население). Административен център град Владимир. Разстояние от Москва до Владимир 190 km.

Владимирска област е образувана на 14 август 1944 г.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Владимирска област е разположена в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи с Ярославска област, на север – с Ивановска област, на изток – с Нижегородска област, на юг – с Рязанска област и на югозапад и запад – с Московска област. В тези си граници заема площ от 29 084 km2 (66-о място в Руската Федерация, 017% от нейната площ).[2]

Владимирска област се намира в централните части на Източноевропейската равнина. Релефът ѝ представлява слабохълмиста равнина. В северозападните райони е развит моренно-ерозионен хълмист релеф с височини над 200 m. На юг възвишенията преминават в т.нар. Владимирско Ополе – издигната равнина с височина до 170 – 200 m, изградена от моренни наслаги, гъсто разчленена от оврази и дерета и имаща вълнист характер. На юг и изток от Владимирското Ополе са разположени плоски, силно заблатени, изградени от пясъчници и конгломерати Мешчорска и Нерлска низини (110 – 130 m). В източната част на областта е разположено Окско-Цнинското възвишение, изградено от варовици, в които широко са разпространени карстови явления. (Окско-Клязминското карстово плато). По долното течение на река Клязма и близо до долината на река Ока са разположени плоски, изградени от пясъци, заблатени равнини – Нижнеокската низина и Лухското полесие. Крайните западни части на областта попадат в източните предели на Смоленско-московското възвишение.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -11, -12 °C, средна юлска 17, 18,5 °C. Годишна сума на валежите 480 – 580 mm. Продължителността на вегетационния период е 160 – 180 дни.[2]

На територията на областта има 746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 8,6 хил.km. Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Волга. По източната периферия на областта протича част от долното течение на река Ока (десен приток на Волга), а по цялото протежение на областта от запад на изток – река Клязма (ляв приток на Ока) с притоците си Шерна, Пекша, Нерл и др. Реките в областта са с типичен равнинен характер и много от тях са урегулирани с преградни стени, малки водохранилища и язовири. За тях е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното (55%). Речният им режим е с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на ноември а се размразяват в началото или средата на април.[3]

Във Владимирска област има над 2250 естествени и изкуствени езера с обща площ около 95 km2. Болшинството от езерата са крайречни, но има и ледникови и карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е Свято езеро (10 km2), разположено на границата с Московска и Рязанска област. Блатата заемат 1,32% от територията на областта – 383 km2, като най-голямо е Вязниковската блатна система в източната част на областта.[3]

Преобладават леките суспензви почви с различен механичен състав. В Мешчорската низина и в други низина са развити торфено слабоподзолисти пясъчни и блатни почви, а по високите части – сиви горски и ливадно-тъмноцветни. По долините на по-големите реки има алувиални почви. Над 940 хил.ха от територията на областта е заето от гори. Типични са смесените широколистно-иглолистни гори. Най-силно е зелесена Мешчорскат низина, където горите покриват 50 – 65% от площта ѝ. Преобладаващите видове са: бор (51%), бреза (31%), осика (11%), смърч (4%). По долините на реките Ока и Клязма има обширни ливади и пасища. В горските райони обитават: лос, дива свиня, вълк, рис, бялка, заек, тетерев, глухар, патки и др.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Население на 1 януари 2017 г. 1 389 599 души (34-то място в Руската Федерация, 0,95% от цялото население).

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от 2002 година в областта живеят: 1 443 900 руснаци, 16 800 украинци, 8700 татари, 5700 беларуси, 5000 арменци и др.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Владимирска област, I – Владимир, II – Гусь-Хрустальный, III – Ковров, IV – Муром.

В административно-териториално отношение Владимирска област се дели на 5 областни градски окръга, 16 муниципални района, 23 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Владимир), Гус-Хрустални, Ковров и Муром, 18 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 9 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Владимирска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Владимир
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Владимир 308 358 700 гр. Владимир 356 168
ІІ. Гус-Хрустални 43 58 297 гр. Гус-Хрустални 55 421 63 Гусевски
ІІІ. Ковров 57 138 552 гр. Ковров 138 552 64
ІV. Муром 44 118 743 гр. Муром 109 809 137
V. Радужни[4] 113 18 535 гр. Радужни 18 535 20
Муниципални райони
1. Александровски 1838 108 105 гр. Александров 59 328 120 гр. Карабаново, гр. Струнино, Балакирево
2. Вязниковски 2236 71 684 гр. Вязники 36 635 113 Мстера, Никологори
3. Гороховецки 1485 21 416 гр. Гороховец 12 948 150
4. Гус-Хрустални 4286 39 688 гр. Гус-Хрустални 63 гр. Курлово
5. Камешковски 1084 29 941 гр. Камешково 12 711 41
6. Киржачки 1135 38 475 гр. Киржач 27 157 125
7. Ковровски 1819 31 239 гр. Ковров 64
8. Колчугински 1170 53 333 гр. Колчугино 43 543 76
9. Меленковски 2221 33 677 гр. Меленки 14 013 120
10. Муромски 968 16 031 гр. Муром 137
11. Петушински 1692 63 739 гр. Петушки 13 382 67 гр. Костерьово, гр. Покров, Волгински, Городищи
12. Селивановски 1388 17 992 сгт Красная Горбатка 8113 130
13. Собински 1606 54 687 гр. Собинка 18 059 37 гр. Лакинск, Ставрово
14. Судогодски 2300 38 201 гр. Судогда 10 527 40
15. Суздалски 1479 43 423 гр. Суздал 9749 35
16. Юрев Полски 1903 35 141 гр. Юрев Полски 18 610 68

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, коне; фуражни, зърнени култури (ръж, овес, пшеница); картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 688[5] 643,6[6] 553,4 485[6] 409,1[7] 331,2 329,2[7]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Владимирска област (Влади́мирская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз - Възходящ възел на орбитата [Великий князь — Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Владимирска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Владимирска област
  4. ↑ закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Владимирской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимирска_област&oldid=11956629“.