Мурманска област
| Мурманска област Мурманская область | |
| Субект на Руската федерация | |
| Страна | |
|---|---|
| Адм. център | Мурманск |
| Площ | 144 902 km² |
| Население | 753 226 души (2018) 5,2 души/km² |
| Адм. център | Мурманск |
| Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
| Губернатор | Дмитриенко, Дмитрий Владимирович |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 51 |
| Официален сайт | gov-murman.ru |
| Мурманска област в Общомедия | |
Мурманска област е субект на Руската федерация, в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 144 902 km2 (25-о място по големина в Руската Федерация, 0,85% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 753 226 души (63-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Административен център град Мурманск. Разстояние от Москва до Мурманск 1967 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]През 1915 г. е направена първата копка на първото руско селище Мурманск в региона, което през 1916 г. официално е признато за град. Мурманска област е образувана на 28 май 1938 г. През 1940 г. в резултат от Съветско-финландската война (1939 – 1940) към територията на областта са присъединени западните части на полуостровите Рибачи и Средни. На 19 септември 1944 г. след капитулацията на Финландия е присъединен района на селището Печенга (Петсамо), а на 3 февруари 1947 г. СССР купува от Финландия 146 km2 в района на селата Яникоски и Нискакоски и този участък също е присъединен към територията на Мурманска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Мурманска област е разположена в крайната северозападна част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На югозапад граничи с Република Карелия, на запад – с Финландия, на северозапад – с Норвегия, на север и североизток се мие от водите на Баренцево море, а на югоизток и юг – от водите на Бяло море. В тези си граници заема площ от 144 902 km2 (25-о място по големина в Руската Федерация, 0,85% от нейната територия).[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Областта заема целия Колски полуостров и районите западно от него, като на север и североизток се мие от водите на Баренцево море, а на югоизток и юг – от водите на Бяло море. Бреговете на Баренцево море са високи и стръмни, а тези на Бяло море – ниски и полегати. Релефът е предимно равнинен и е силно пресечен. В западните части на полуострова са разположени ниските планински масиви Хибини (връх Часначор 1191 m) и Ловозерски тундри (връх Сенгисчор 1116 m), а в централните части, от запад на изток ниското вододелно възвишение Кейви. По-голямата част от областта се намира на север от Северната полярна окръжност.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено хладен, смекчен от влиянието на топлото Нодкапско течение (югоизточно разклонение на топлото течение Гълфстрийм), поради което югозападната част на Баренцево море не замръзва през цялата година. Зимата е дълга, но не е сурова, със средна януарска температура от -8 до 13 °C. Характерна особеност за областта е наличието на продължителен полярен ден (от 27 май до 18 юни) и продължителна полярна нощ (от 10 декември до 8 януари) на 68°с.ш. Лятото е кратко и прохладно със средна юлска температура от 8 до 14 °C. Годишната сума на валежите варира от 350 mm до 1000 mm в планинските райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 дни на север до 130 дни на юг.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]В Мурманска област има 20 616 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 60 485 km и те принадлежат към три водосборни басейна: Баренцево море (44%), Бяло море (55%), а една незначителна част на югозапад – към водосборния басейн на Балтийско море (1%). Към водосборния басейн на Баренцево море се отнасят реките: Тулома с десния си приток Кола, Паз, Териберка, Вороня, Йоканга. В Бяло море се вливат реките: Ковда, Нива, Умба, Варзуга, Поной. Към водосборния басейн на Балтийско море принадлежи най-горния басейн на река Тенийоки, десен приток на Кемийоки, вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Почти всички големи реки в областта имат сравнително малки водосбори и текат в меридиално направление с изключение на река Поной, която тече по паралела. Повечето от мурманските реки изтичат от езера и независимо от малките си дължини са пълноводни. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (до 60%). За тях е характерно високо и продължително пролетно, а за някои по-северни лятно пълноводие. Замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през май.[3]
В Мурманска област има над 117 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 11,1 хил. km2, в т.ч. над 32 хил. езера с площ по-голяма от 10 дка. По-голямата част от естествените езера са с ледников произход – ледниково-тектонски, моренни. Значително разпространение имат крайречните (старици), блатните и термокарстовите езера. Много от големите мурмански езера са включени във водохранилища, като част от тях напълно са погълнати от водохранилищата, а други частично са запазили своята изолираност. Най-големите езера в региона са: Имандра, Ловозеро, Умбозеро, Нотозеро. Към големите водохранилища в региона се отнасят: Верхнетериберско на река Териберка, Верхнетуломско на река Тулома, Йовско и Княжегубско на река Ковда, Пиренгско на река Пиренга, Серебрянско 1 и Серебрянско 2 на река Вороня и Кайтакоски на река Паз. Блатата и заблатените земи покриват 39,34% от територията на Мурманска област – 57 010 km2, и тя заема първо място в Русия по този показател.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Основните почви в областта са подзолистите, блатните и тундровите. Северната част от областта (20%) е заета от тундра, а южната – от лесотундра. Около 30% от територията ѝ (основно на запад и юг) е гориста – основно бор, смърч и бреза. Животинския свят е представен от див северен елен, лос, росомаха, мечка, белка, лисица, песец, ондатра, норка, хермелин, заек. Реките и езерата са богати на различни видове риба.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. населението на Мурманска област наброява 753 226 души (63-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Гъстота 5,2 души/km2. Градско население 93%. При преброяването на населението на Русия през 201 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 89%, украинци 4,8%, беларуси 1,7%, татари 0,8%, коми, саами и карели 0,2%, фини 0,03%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Мурманска област се дели на 12 областни градски окръга, 5 муниципални района, 16 града, в т. ч. 6 града с областно подчинение (Апатити, Кировск, Мончегорск, Мурманск, Оленегорск и Полярни Зори), 4 града с районно подчинение (Заполярни, Кандалакша, Кола и Ковдор) и 6 града с особен статут (Гаджиево, Заозьорск, Островной, Полярни, Североморск и Снежногорск) и 11 селища от градски тип, в т.ч 1 сгт с особен статут (Сафоново).
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Мурманск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| 1. Мурманск | 154 | 298 096 | гр. Мурманск | 298 096 | ||
| 2. Александровск[4] | 521 | 44 827 | гр. Полярни | 17 568 | 68 | гр. Гаджиево, гр. Снежногорск |
| 3. Апатити | 2500 | 56 358 | гр. Апатити | 56 356 | 185 | |
| 4. Кировск | 3600 | 28 863 | гр. Кировск | 26 687 | 205 | |
| 5. Мончегорск | 3400 | 45 955 | гр. Мончегорск | 42 581 | 145 | |
| 6. Оленегорск | 1900 | 29 849 | гр. Оленегорск | 21 039 | 112 | |
| 7. Островной[4] | 463 | 1924 | гр. Островной | 1876 | 358 | |
| 8. Полярни Зори | 1000 | 16 956 | гр. Полярни Зори | 14 644 | 248 | |
| 9. Ковдор | 4066 | 21 389 | гр. Ковдор | 18 912 | 375 | |
| 10. Заозьорск[4] | 516 | 10 019 | гр. Заозьорск | 10 019 | 111 | |
| 11. Североморск[4] | 480 | 60 423 | гр. Североморск | 51 209 | 25 | Сафоново |
| 12. Видяево[4] | 78 | 6146 | пос. Видяево | 6146 | 87 | |
| Муниципални райони | ||||||
| A. Кандалакшки | 14 410 | 44 722 | гр. Кандалакша | 32 034 | 276 | Зеленоборски |
| B. Колски | 28 320 | 41 163 | гр. Кола | 9701 | 12 | Верхнетуломски, Килдинстрой, Молочни, Мурмаши, Туманни |
| C. Ловозерски | 52 978 | 10 910 | с. Ловозеро | 2871 | 199 | Ревда |
| D. Печенгски | 8700 | 37 204 | сгт Никел | 11 599 | 210 | гр. Заполярни, Печенга |
| E. Терски | 19 310 | 5294 | сгт Умба | 4658 | 404 |
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Мурманской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглежда се едър рогат добитък, олени (прибл. 60 хил. глави), свини; фуражни култури, картофи, зеленчуци.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 6[5] | 24,8[6] | 16 | 12,1[6] | 7,8[7] | 7,1 | 7,7[7] | |||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тельнова Н.А., Лукашов А.А. и др. Мурманска област (Му́рманская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци - Наноматериал [Монголы — Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-28 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Мурманска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Мурманска област
- ↑ а б в г д закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))